Фиона Бартон - Вдовицата

— Чист късмет — измърмори той. — Дяволски късмет. Матюз, опитай да се свържеш с Би Би Си. С програмата „Краймуоч“.

На следващия ден, когато отиде на работа, още от коридора го посрещна неочаквана врява.

— Хванахме един ексхибиционист на детска площадка на двайсет и пет минути от къщата на Елиът — посрещна го дежурният офицер.

— Кой е? Познаваме ли го?

Лий Чембърс беше разведен мъж на средна възраст, шофьор на такси-микробус, прибиран преди шест месеца, защото се показал на две свои клиентки. Кълнеше се, че тъкмо се разкопчавал, за да пикае, но те се разпискали и той побързал да вдигне гащите. Всичко било неволно. Жените не искаха да попадат в полицейските доклади, оттеглиха обвинението си и полицаите го изпратиха вкъщи.

Днес го бяха хванали в храстите до люлките и пързалките на Роял Парк. Наоколо играели деца.

— Исках да пусна една вода — казал на полицая, извикан от разтревожена майка.

— Винаги ли получавате ерекция, когато пикаете, сър? — попитал го полицаят, докато го водел към служебната кола. — Сигурно ви създава големи неудобства.

Щом доведоха Чембърс в управлението, го вкараха веднага в стаята за разпити. Спаркс надникна през закаленото стъкло на вратата и видя мършав мъж в анцуг и тениска с емблемата на футболен клуб „Саутхамптън“. Ниско подстриганата му коса показа извита на дъга окосмена част и сериозна плешивина.

„Ти ли отвлече Бела? — попита го наум Спаркс. — Къде си я отвел?“

Той изчака Матюз да се освободи и двамата влязоха в стаята. Заподозреният вдигна глава и ги погледна с очакване.

— Това е грешка — бяха първите му думи.

„Ако бяхме насаме…“, помисли си Матюз, но докато се наместваха на скърцащите столове, каза на глас:

— Разкажи ни всичко и ще преценим.

Чембърс започна да им разказва версията си. Те слушаха. Просто искал да пусне една вода набързо. Случайно се оказал на детската площадка. Не видял децата. Не е говорил с тях. Всичко било абсолютно невинно. Грешка, и толкоз.

„Дъра-бъра“, помисли си Спаркс.

— Ваш ли е микробусът, господин Чембърс?

— Да.

— Какъв цвят е?

— Син.

— Кажете ми, къде бяхте на втори октомври, в понеделник? — попита Спаркс.

— Откъде да знам? Сигурно на работа. Понеделник е обикновен работен ден. Диспечерката ще ви каже. Защо питате?

Въпросът увисна във въздуха и накара Чембърс да опули очи срещу тях. На Спаркс дори му се стори, че чува клик, когато примига.

— Тогава изчезна онова момиче. Боже, нали не мислите, че аз съм го отвлякъл? Божичко, не можете да мислите такова нещо!

Те го оставиха да трепери известно време, събраха екипа, отидоха на адреса му и претърсиха из основи старата викторианска къща, в която живееше.

Ровейки из порносписанията до леглото на Чембърс, Матюз въздъхна разочаровано.

— Той иска да измъчва жени. Не се интересува от секс с деца. Ти какво намери?

Спаркс не отговори. В дъното на гардероба бе открил тетрадка и в нея бяха пъхнати изрезки от вестниците във връзка с издирването на Бела.

Диспечерката се оказа отегчена жена на около петдесет, увита в плетена зелена жилетка и ръкавици без пръсти, целящи да я предпазят от студа в неотопления офис.

— Лий Чембърс ли казвате? Какво е направил? Пак ли се е показвал пред хората? — засмя се тя и сръбна от кутия „Ред Бул“. — Гадно човече — измърмори, докато ровеше из пътните листове. — Всички го знаят, но той познава някаква приятелка на шефа.

Прекъсна я пращене в колонките, един механичен глас каза нещо и в отговор тя даде неразбираеми инструкции.

— Така. Какво ви трябва?

— Втори октомври, понеделник.

— Аха. Ето го. Лий е бил във Фаръм. Взел е постоянен клиент от болницата. По обяд е изкарал почивката си, после е качил една двойка от летище Ийстлей до Портсмът. Приключил в 2:30. Тогава е бил последният му курс за деня.

Тя принтира работния лист и без да им каже довиждане или нещо друго, се обърна към микрофона.

— Знаеш ли, че по клубовете ги наричат „таксита изнасилвачи“? — каза Матюз. — Предупредих момичетата си никога да не ги използват.

Екипът бръкна във всяко кътче от живота на Чембърс. Бившата му съпруга вече чакаше в управлението за разговор със Спаркс, а Матюз и другите разпитаха собственика на имота.

Сю Чембърс, жена със строги черти и домашно поддържан блясък, мразеше Лий, но не вярваше, че той може да нарани дете.

— Просто е мераклия, който не може да си държи ципа на панталона затворен — каза тя.

Никой от екипа не посмя да я погледне в очите.