Фиона Бартон - Вдовицата

— Да не е нещо като Ромео, а?

Списъкът, представен от нея, беше наистина впечатляващ — той беше минал през всичките ѝ приятелки, колежките в работата, дори и фризьорката ѝ.

— И всеки път обещаваше, че повече няма да се повтори — сви устни бившата съпруга. — Твърдеше, че има неутолима жажда за секс.

Собственикът на имота заяви, че Чембърс бил идеалният наемател, но колегите в службата разказаха на полицаите, че Лий продавал и разменял порнографски списания директно от багажника на колата си.

— Отваря сергията на магистралата, близо до бензиностанциите и търгува с шофьорите на тирове и разни, дето си падат по тези работи. И не са само списания. Има снимки на груб секс, изнасилвания и детско порно. Хвалеше се, че изкарва сума пари.

Лий беше извратеняк, всички бяха съгласни с това, но не би се замесил с деца, отчете Спаркс.

При втория разпит на Чембърс той им обясни, че запазил изрезките от вестника, защото харесал Даун Елиът.

— Непрекъснато изрязвам снимки на жени, които ме привличат. По-евтино е, отколкото да си купуваш списания — каза той. — Имам повишено либидо.

А клиентите, на които е продавал порносписания?

Чембърс примижа и отговори:

— Нали не мислите, че ги питам за имената? Всичко става дискретно.

Спаркс изчака да чуе защитното слово: че върши добро за обществото, като държи перверзниците далеч от улицата. И Чембърс оправда очакванията му.

— Ще разпознаеш ли някои от тях, ако ги видиш отново? — попита той.

— Не мисля. Не е добре за бизнеса да зяпаш клиентите.

Когато след два часа излезе от стаята за разпити, Спаркс имаше чувството, че е мръсен.

— Не е той — рече на Матюз. — Заслужава да влезе в панделата, но не е нашият човек.

— Говорихме с последните му клиенти. Казаха, че им е помогнал с багажа и те го черпили едно безалкохолно. Останал с тях повече от петнайсет минути. Няма как да е стигнал до адреса на Елиът в указаното време — му предаде сержантът.

Спаркс даде последни разпореждания за деня.

— Непременно го обвинете за неприлично поведение на обществено място. И, Матюз, кажи на местните медии да го отразят. Човекът заслужава малко публично внимание.

Изминаха цели шест месеца преди големия пробив.

20 октомври 2006, петък

Беше събота, когато в отдела се обадиха от една куриерска фирма в Южен Лондон. Двама от техните хора имали доставки за Южния бряг в деня, когато Бела изчезна.

От централата препратиха обаждането директно към Спаркс.

— Мисля, че това е за вас, сър — каза дежурният, оставяйки информацията на бюрото му. Спаркс върна моментално обаждането на „Куик Деливъри“, за да уточни подробностите. Мениджърът, Алън Джонстоун, започна с извинение, че губи времето на полицията, но бил отскоро във фирмата и жена му го накарала да се обади.

— Тя непрекъснато говори за случая с Бела. И когато онзи ден видя един от нашите микробуси, ми каза: „Всичките ти микробуси са сини. Провериха ли ги от полицията?“. Не спря да ми пили на главата и накрая отидох в офиса и проверих графиците на хората. Открих, че двама от тях са имали работа в Хампшър. Никой не е бил в Саутхамптън, може би за това никой от старите мениджъри не се е свързал с вас. Решили са, че не си заслужава да ви губят времето. Но жена ми ме накара да обещая и…

— Не се притеснявайте, господин Джонстоун. Няма информация, която да не си струва времето — успокои го Спаркс и кръстоса пръсти. — Благодаря ви, че намерихте време да ни се обадите. Кажете ни сега за тези микробуси, за шофьорите и за поръчките, които са изпълнявали.

— Шофьорите се казват Глен Тайлър и Майк Дунан, постоянни служители, Дунан напусна… никой не го караше да се пенсионира, поне за следващите две-три години, но има болки в гърба и шофирането влоши нещата. Глен все още е при нас. Добро момче и доставките му са винаги навреме. На втори октомври Майк и Глен са имали доставка в Портсмут и Уинчестър. Резервни части за верига гаражи. Всъщност трябваше да изпратим една кола, но след като Глен потегли, се обадиха за допълнителни бройки и Майк пое след него.

Спаркс записваше всичко, телефонът беше под брадичката му, докато вкарваше с лявата ръка имената и подробностите в компютъра.

Доставката на двамата мъже беше в радиус от двайсет мили от Манър Роуд и часът съвпадаше с времевата рамка на престъплението.

— Глен напусна депото малко преди обяд. Пътят му е час и половина до два, ако не спира никъде — поясни господин Джонстоун.