Фиона Бартон - Вдовицата

След „оттеглянето“, както го наричаше той, започнах да прекарвам дните си пред телевизора, търсех думи за кръстословици и участвах в радиопрограмите с включване на слушатели. Започнах да слушам местните станции и скоро станах част от бандата, която непрекъснато се обаждаше — все едни и същи гласове ден след ден, седмица след седмица. Старият мъж, който настоява да изгонят всички имигранти, жената, която не може да казва „р“, но мечтае всички политици да бъдат в „затвоуа“, младежът, който обвинява жените за ескалацията на сексуалните престъпления. Всички са гневни и с практиката гласовете им стават все по високи и пронизителни. Няма значение за какво се говори, те винаги са силно възмутени. Постепенно се пристрастих към гласовете им.

Един ден дискутираха темата дали педофилът може да се излекува и аз вдигнах телефона. Представих се като Джой и изразих мнението си, че педофилите трябва да се осъждат на смърт. Мина добре, защото много хора се съгласиха с мен. И така станах една от тях. Сменях името си всяка седмица: Ан, Кери, Сю, Джой, Джени, Лиз. Беше невероятно да си някой друг, макар и само за деветдесет секунди, да те слушат, без да знаят за кого си омъжена, без да съдят.

Открих, че мога да имам много и различни мнения. Можех да съм госпожа Гняв или „либерал с кървящо сърце“, както казваше Глен. Можех да бъда каквато поискам.

Лиза, естествено, изчезна от живота ми. В началото продължи да ми звъни и да ме кани. Искаше да чуе всичко от извора и беше много любезна с мен. Каза, че не вярва на нито дума от писаното във вестниците. Но децата престанаха да идват у нас. Винаги си намираше извинение: Кейн бил настинал, Дейзи трябвало да се упражнява за изпита по балет; сестрата на Лиза щяла да идва на гости. После закова вратата между дворовете. Само един пирон, високо горе.

— Тревожа се, че може да влязат крадци — обясни ми, когато я попитах. — Нали разбираш, Джени?

И аз се опитах да я разбера.

Мисля, че в началото Лиза не каза нищо на репортерите. Другите съседи изобщо не ни познаваха, но това не ги спря.

Тази работа се оказа доста привлекателна за тях и още на другия ден имената ни се появиха във вестниците.

„Има ли пробив по случая с Бела Елиът?“, гласеше едно от заглавията. В друг вестник беше поместена неясна снимка на Глен на футболното игрище, докато играеше на първенството на местния ресторант, а под нея бяха написани куп лъжи.

Двамата седнахме и разгледахме заедно началните страници. Глен се хвана за главата. Взех ръката му и я погалих, за да го успокоя.

Повечето от написаното беше грешно. Годините му, професията, дори и името му бяха сбъркали. Глен ми се усмихна вяло.

— Това е добре, Джени. Хората може и да не ме разпознаят.

Но не стана така. Обади се майка му.

— Каква е тази врява, Джейн? — попита тя.

Глен не пожела да говори с нея. Отиде в банята. Горката Мери, давеше се в сълзи.

— Виж, нищо от това не е вярно. Едно голямо недоразумение — опитах се да я успокоя. — Глен няма нищо общо. Някой видял син микробус като неговия в деня, когато са отвлекли Бела. Това е всичко. Чисто съвпадение. Полицията си върши работата. Длъжни са да проверят всяка следа.

— Тогава защо е във вестниците? — попита тя и аз не знаех как да ѝ отговоря.

— Нямам представа, Мери. Пресата полудява за всичко, свързано с Бела. Душат като кучета за всяка дума, за всяка следа. Знаеш ги какви са.

Не, тя не знаеше, аз също. Тогава още не.

— Не се притеснявай, Мери. Ние знаем истината. След седмица всичко ще отшуми. Грижи се за себе си. Поздрави на Джордж.

Затворих телефона и останах в коридора. Бях като в мъгла. Когато Глен излезе от банята, все още стоях там. Косата му беше мокра и аз усетих влагата по кожата си, когато ме целуна.

— Как е мама? — попита ме той. — Разстроена, предполагам. Какво ѝ каза?

Предадох му целия разговор, докато се занимавах със закуската. От вчера, когато се прибра от полицията, почти не беше ял. Сега също не искаше нищо, освен препечена филийка.

— С бекон и яйца? — попитах го аз.

— Прекрасно — каза той, когато седнахме на масата и аз се опитах да заговоря за нормални неща, но гласът ми звучеше фалшиво.

Глен спря брътвежа ми с целувка и добави:

— Предстоят ни тежки дни, Джени. Хората ще говорят ужасни неща за нас, а вероятно и директно на нас. Трябва да се подготвим. Това е грешка, но не бива да ѝ позволяваме да разбие живота ни. Трябва да сме силни, докато истината излезе наяве. Ще можеш ли да го направиш?