Джой Филдинг - Гранд авеню

— Какво? — Сюзан.

— Паднала си по стълбите? — Вики.

— Боже мой, добре ли си? — Барбара.

— Само от последните две стъпала — успокои ги Крис. — И да, добре съм. Боя се обаче, че не мога да кажа същото за влакчето на Уайът, което строших напълно с приземяването си. — Опита се да се засмее, но болезненото пулсиране в ребрата ѝ пресече смеха.

— Дай да видя. — Барбара моментално застана до Крис, повдигна фланелката ѝ и нежно докосна с пръсти голямото кръгло петно с цвят на горчица, отляво.

— Уау, момичета — обади се Тони. — Да няма нещо между вас двете, което трябва да зная?

— Това натъртване изглежда доста зле — заяви Вики.

— Може би не е лошо Оуен да го види — предложи Сюзан.

— Добре съм — възрази Крис. — Наистина. Нищо не е.

— Мама падна по стълбите и смачка влакчето на Уайът — обяви Монтана, която в този момент влезе от кухнята в хола.

— Така разбрахме и ние — каза Вики. — Това не е било много умно от нейна страна, нали?

— Тя винаги пада — констатиращо отбеляза Монтана.

— Може би, ако ти и брат ти си прибирахте играчките от време на време… — започна Тони.

Монтана направи физиономия, сграбчи пръстите на майка си и взе да я тегли за ръката.

— Хайде, мамо. Ти обеща да правим курабийки.

— Защо не накараш баща ти да ти помогне да направите курабийките? — предложи Сюзан.

— Да, а ние ще вземем мама с нас за малко — добави Вики.

— Не! — сопна се Монтана.

— Не се мръщи — предупреди я Барбара. — Ще ти излязат бръчки.

— Не мога да дойда — каза Крис, а Монтана продължи да я дърпа за пръстите. — Уайът всяка минута ще се събуди, а и наистина обещах на Монтана…

— Аз мога да гледам децата — предложи Тони. — Върви, скъпа. Не си излизала от къщата цели седмици.

— Не! — пак се провикна Монтана. Деликатните ѝ черти се събраха по средата на мъничкото ѝ личице, а дългата ѝ руса коса се мяташе от буза на буза с всяко упорито тръсване на главата. — Тя обеща да правим курабийки.

Тони незабавно взе дъщеря си в ръце.

— Какво има, дечко? Мислиш, че татко ти не може да прави шоколадови курабийки ли? Ще ти дам да разбереш какъв майстор на шоколадовите курабийки съм. Всъщност, аз ги правя много по-хубави от майка ти. Не знаеш ли, че най-добрите готвачи в света са мъже?

Монтана се изскубна от ръцете на баща си и се вторачи в майка си.

— Не те харесвам повече. Ти не си добра мама.

— Монтана…

— Всичко е наред, Крис — каза Тони, когато Монтана избяга отново в кухнята. — Ще ѝ мине. Върви с приятелките си.

— По-късно ще си добра мама. — Вики бързо поведе Крис към входната врата.

— Наистина, не би трябвало…

— Ще я върнем вкъщи навреме за обяд. — Сюзан отвори вратата и избута Крис навън.

— Къде отиваме? — попита Крис и дълбоко си пое дъх, поемайки топлия септемврийски въздух. Вдигна лице към слънцето, затвори очи и усети как слънцето изгаря бузата ѝ като гореща ютия. Дали не ми остави белег, почуди се тя, наведе отново глава, обърна се към къщата и зърна сянката на Тони да я наблюдава иззад спуснатите завеси на всекидневната.

— Отвличаме те — обяви Вики и поведе жените към „Ягуар“-а в цвят бежов металик, паркиран на половин пресечка надолу по улицата.

— Наистина. — Крис рязко спря. — Не мога да направя това. Трябва да се върна.

Жените я обградиха, пречейки ѝ да избяга, а Вики отключи колата.

— Влизай в колата — каза една от тях.

Крис надзърташе през задното стъкло на голямата луксозна кола и гледаше как виещият се път бяга назад. Караха едва от десет минути, а вече изглеждаше сякаш са в друг свят, вълшебен, недокоснат от прозаичните проблеми на суровата действителност. Свят, в който просторни имения се редяха далеч от пътя, а пътни знаци предупреждаваха, че се пресичат алеи за езда. Свят, в който мирни, заоблени хълмове създаваха приятната илюзия за провинциален живот, макар че до центъра на Синсинати имаше по-малко от половин час. Много пари, както стари, така и нови, помисли си Крис, са хвърлени на по-малко от петдесет квадратни километра, колкото е модното предградие „Индиън Хил“. Дали тези хора бяха засегнати от рецесията? Бяха ли чували изобщо за нея?

— Какво правим тук? — попита тя.

— Просто разглеждаме — отговори Вики. — Харесахте ли си нещо?

— Всичко — обади се от мястото си до Крис Барбара.

Крис почувства ръката на Барбара върху своята и се почуди дали не я пази да не избяга от колата. Толкова е красива, разсеяно си помисли тя, потискайки импулсивното си желание да прокара другата си ръка по меката буза на Барбара. Не ѝ трябва всичкият този грим и лак за коса. Не ѝ трябва абсолютно нищо.