Джой Филдинг - Гранд авеню

— Здрасти — каза Ейми на отражението на Барбара.

— Вие сте в класа на мъжа ми — отбеляза Барбара, опитвайки се да звучи нехайно.

Момичето сви рамене:

— М-м-м.

— Той е добър преподавател — продължи Барбара, макар ясно да личеше, че момичето не проявява интерес към разговора.

Ейми върна четката обратно в размъкнатата си черна кожена чанта.

— Най-добрият — каза тя и очите ѝ за кратко срещнаха нейните в огледалото, но се забавиха съвсем малко повече от необходимото, сякаш мълчаливо я предизвикваха. После изведнъж си тръгна, излезе през вратата, с дългата си кестенява коса, развяваща се зад нея, с чантата, която се удряше в хълбока ѝ.

Барбара остана още няколко минути пред редицата от мивки, опитвайки се да не мисли какво ли е прекъснала с внезапната си поява, опитвайки се да не мисли изобщо за нищо. Понякога е по-добре човек да не мисли. Мисленето само те вкарва в беля. Колкото си по-тъп, толкова си по-щастлив, реши тя и добави още малко руж към отново пребледнелите си страни. Още веднъж намести блузата и оправи полата си. После почака да се нормализира дишането ѝ, погледна се за последен път в огледалото и излезе в коридора да търси мъжа си.

Крис чу звънеца на входната врата и помисли дали да не отвори, но реши, че е по-добре да го остави да си звъни. Тони щеше да отвори и да каже на приятелките ѝ, че е заета и ще им се обади по-късно. Само дето по-късно тя вероятно щеше да е заета с нещо друго, а после би било вече твърде късно да им звъни и така щеше да мине още един ден, а след това друг. Можеше да мине цяла седмица без нито да види, нито да говори с тях. Вече бе пропуснала обяда по случай рождения ден на Сюзан, отложи пазаруването с Барбара, отклони последната покана на Вики за вечеря. Неусетно половината от септември се изтърколи, а тя се бе събирала с тях общо колко… три пъти от юни насам? Бяха свикнали да се чуват всеки ден. Нищо важно. („Здравей, просто се обаждам. Отивам до магазина. Имаш ли нужда от нещо?“) Такива неща. („Почакай само да чуеш какво направи вчера Ариел.“, „Трябваше да видиш колко сладка беше Трейси в новия си анцуг.“, „Кирстен каза, че дневният лагер е гадост.“) Всекидневните неща. („Ще се чуем по-късно.“, „Почакай да чуеш това.“, „Звънни ми утре.“) Нещата, които те пазеха да не полудееш.

(„Обичам те.“)

И аз те обичам.

Кога спря да им се обажда? От кога бе станала твърде заета да се вижда с приятелките си?

Чу Тони да отваря входната врата.

— А-а, здравейте, момичета. Каква приятна изненада.

Три гласа изведнъж заговориха едновременно.

— Къде е тя?

— Не приемаме „не“ за отговор.

— Крис, домъкни си задника тук, долу.

— Идвам веднага — провикна се Крис отгоре, а сърцето ѝ думкаше, докато бързаше към спалнята да провери в огледалото на банята как изглежда. „Изглеждам добре“ — увери сама себе си, прокара гребен по дългата си до раменете коса и я захвана на конска опашка с една лилава шнола. Смени изцапания сив анцуг, който носеше през последните два дни с бял памучен панталон, а на мястото на похабената жълта тениска сложи бледолилава. И защо цялата тази суматоха, зачуди се Крис. Къде толкова отиваше? Просто долу да каже „здрасти“.

— Крис, какво, по дяволите, правиш там горе? — провикна се Вики от вратата.

— Веднага слизам. — Крис не помръдна. Може би, ако минеше достатъчно време, те щяха да се уморят да я чакат и да си тръгнат.

— Броя до десет, после се качвам горе — предупреди Барбара.

Крис хвърли последен поглед на огледалото и се втурна в хола. Появи се на върха на стълбите в мига, в който Барбара започваше да се качва.

— Ето я! — зарадвана обяви Барбара. — Истинска е. Съществува. Не сме си я измислили.

В следващия миг Крис се озова в прегръдките на Барбара, топлината на другата жена обгърна кожата ѝ като кашмир, финият ѝ парфюм затанцува около главата ѝ като вълшебен прашец. Крис затвори очи и зарови глава във врата на Барбара, вдъхвайки чудесния ѝ аромат.

— Всичко наред ли е? — прошепна Барбара и здраво я притисна.

От устните на Крис се откъсна неволен стон — наполовина плач, наполовина въздишка — и тя се отдръпна назад, далеч от ръцете на Барбара.

— Какво има?

— Явно не си знаеш силата, Барби — каза Тони през смях, присъединявайки се към двете жени на стълбите. Той обви ръка около жена си и внимателно я поведе надолу по стълбите към предния хол, където чакаха Сюзан и Вики. — Крис е малко контузена. Не ви ли каза, че миналата седмица падна по стълбите?