Джой Филдинг - Гранд авеню

— Казах ли ви какво измисли онзи ден Уитни? — попита от предното място Сюзан. В гласа ѝ се долавяше кротка майчина гордост. — Тъкмо се готвехме да излизаме на разходка, когато заваля. Аз ѝ казвам, че ще се наложи да излезем по-късно, а тя отговоря: „Няма нищо, мамо. Този път ще вземем отворен чадър“. — Сюзан се засмя. — Помислих си, че е доста добре за двегодишен човек, тоя тип дедуктивно разсъждение.

— Удивително — завъртя глава Барбара.

— Ще засрами и Айнщайн — засмя се Вики.

— Да, и аз си помислих, че е доста умно за нейната възраст.

— Спомням си, когато Трейси беше на две години — обади се Барбара. — Един цял следобед играх с нея, изморих се много и ѝ казах, че трябва да полегна за малко, но тя разбира се, не беше уморена, тъй като е едно от онези деца, които никога не спят. И така, аз си отидох в стаята, легнах си на леглото, а след няколко минути чух малките ѝ крачка да шляпат в стаята. Отворих едно око и я видях да се бори с голямото одеяло, което най-накрая успя да хвърли върху мен. После се покатери на стола в другия край на стаята, седна там и взе да ме гледа. Следващото нещо, което си спомням, е, че заспах дълбоко. Събудих се час по-късно и я намерих пак там, седи си, без да е помръднала. Седи и се взира в мен.

— И Джош е нещо подобно — каза за четиригодишния си син Вики. — Малко е зловещ.

— Аз нямах предвид, че Трейси е зловеща — възрази Барбара.

— Но Джош определено е зловещ — потвърди Вики. — Искам да кажа, аз го обичам и така нататък, но той просто е малко странен. Знаете ли какво ми поиска онзи ден? Тампон!

— Тампон! Но защо, за бога?

— Каза, че чул, че с него се плува по-добре.

Жените избухнаха в смях. Дори Крис се хвана, че се смее на глас. Незабавно усети стягане в ребрата.

— Кирстен и тя — продължи Вики. — Не е лесно да я разбере човек. Никога не зная какво си мисли.

— Така е по-добре — обади се Сюзан. — Ариел ми съобщава всяка мисъл, която ѝ хрумне. Повечето са свързани с това колко мрази сестра си. Не мисля, че някога ще ми прости.

Жените се засмяха, после утихнаха и се загледаха през прозорците във великолепната гледка на заоблените хълмове.

— Е, кога ще ни кажеш какво става? — Барбара попита Крис, като успя да прозвучи небрежно, макар че стягането на пръстите ѝ върху ръката на Крис я издаде.

Крис почувства как дъхът ѝ секва в дробовете. Макар и да очакваше този въпрос, откакто се качи в колата на Вики, прямотата му я стресна. Смехът на жените, лекотата, с която си споделяха, бяха приспали бдителността ѝ.

— Не разбирам какво имаш предвид — отговори тя, но дори и за самата нея думите прозвучаха неубедително. Барбара се облегна назад и повдигна едната си вежда; Сюзан се обърна от мястото си на предната седалка, а веждите на Вики се събраха в огледалото за задно виждане. — Какво сте ме зяпнали? Какво ви става на всички? Нищо няма. Честна дума.

— Вече почти не те виждаме, не отговаряш на обажданията, винаги си заета…

— Знаете как е — възрази Крис.

— Не знаем.

— Кажи ни.

— Толкова неща има — каза Крис.

— Ти току-що каза, че няма нищо — припомни ѝ Вики.

— Какво?

— Кое е вярното, Крис? Не може и двете.

— Внимавай. Започваш да звучиш като адвокатка.

— Аз съм твоя приятелка — просто каза Вики.

— Съжалявам — извини се Крис. — Просто вие всички правите голям въпрос от нищо.

— Наистина ли? — попита Сюзан.

— Да не си ни сърдита? — попита я Барбара. — Да не би да сме казали или направили нещо, с което да те обидим?

— Разбира се, че не.

— Тогава защо вече не те виждаме?

— Просто напоследък нещата са малко напрегнати, това е всичко — упорито продължи Крис. — Уайът е болен през цялото време, изглежда, че хваща всеки вирус, който се появи. Знаете какви са децата — малки инкубатори на зарази. Така че първо той се разболява, после аз се разболявам. Само дето на мен ми трябва повече време да оздравея. После пък трябва да насмогна с всичката работа вкъщи, която се е натрупала.

— Тогава защо уволни чистачката? — попита Барбара.

— Уволнила си Марша? — възкликна Сюзан, понеже всички те ползваха услугите на една и съща жена.

— Тони не беше доволен от работата ѝ — опита се да обясни Крис. — А и аз съм си вкъщи по цял ден. Няма причина да не го правя.

— Харесва ли ти да го правиш? — попита Вики с такъв тон, сякаш подобна мисъл бе отвъд разбирането ѝ.

— Нямам нищо против — каза Крис — Наистина. Нямам.

— Да не си развила агорафобия? — Гласът на Сюзан бе тих, а очите ѝ широко отворени.