Джой Филдинг - Гранд авеню

— Не зная. — Крис се чу да проплаква, мразейки гласа си. Той издаваше слабост и отчаяние, и неблагодарност. — Това не значи, че не обичам децата си.

— Разбира се, че не значи.

— Обичам децата си повече от всичко друго на света.

— Ние знаем това.

— И не че не искам никога вече да имам деца. Може би след някоя и друга година, когато нещата малко се пооправят. Просто времето ми изглежда неподходящо. — Крис повдигна ръце в своя защита, после ги отпусна отстрани. — Миналия месец се наложи да направим втора ипотека на къщата, а Тони мрази новата си работа и вече говори за напускане. Мисли да започне самостоятелно, да си отвори собствена агенция и да работи вкъщи. А това понякога ми идва твърде много, нали разбирате. Сякаш никога няма да имам грам време за себе си. Съзнавам, че звучи лошо, защото зная колко много ме обича Тони и оценявам всички неща, които прави за мен, колко добре се грижи за мен и децата, наистина, но понякога се чувствам, сякаш не мога да дишам. И точно сега още едно бебе…

— Не си длъжна да раждаш това бебе — каза просто Вики.

Настана тишина.

— Не мога да направя аборт. — Крис започна да клати глава, както Монтана по-рано, опашката ѝ се мяташе напред-назад по бузите. — Не мога. Не мога.

— Трябва да обсъдиш това с Тони — внимателно предложи Барбара.

— Не мога да говоря с него за това. Никога не би ме разбрал. Никога не би ми простил дори само обсъждането…

Отново за кратко настана тишина, а после:

— Не е нужно той да знае.

Крис се вторачи невярващо във Вики. Откъсна се от грижовните ръце на приятелките си, изправи се на крака и взе да крачи напред-назад по улицата.

— Не. Не мога. Не разбирате. Тони ще разбере. Той ще разбере.

— Как ще разбере? — попита Барбара.

— Той ще разбере — каза Крис и яростно заклати глава нагоре-надолу. — Той следи.

— Какво значи той следи? — попита Сюзан. — Да не искаш да кажеш, че ти следи цикъла?

— Той не е спирал да иска друго бебе, още откак Уайът се роди.

— А какво искаш ти ?

— Не зная какво искам аз. — Ето защо имаше такъв късмет, че е с Тони, почти изкрещя Крис. Той знаеше какво е най-добре за нея.

— Той ти следи цикъла — удивено повтори Сюзан, сякаш се опитваше да открие смисъла на думите.

— Не е толкова зле, колкото изглежда. Вижте, аз изопачих всичко. Правя го през цялото време.

— Не, не е така.

— Да, така е.

— Кой казва, че е така? — попита Барбара. — Тони?

— Ти не изопачаваш нещата, Крис — обади се Сюзан. — Крис, слушаш ли ме?

— Трябва да се връщам вкъщи — каза Крис, завъртя се на пети и тръгна обратно към колата. — Ако не ме откарате, ще се върна на автостоп. — Тя се огледа нагоре-надолу по улицата, но не видя никакви коли.

— Разбира се, че ще те откараме — последва я Вики.

— Крис, почакай! — Чу ги да викат някъде зад нея.

— Крис, моля те, ние сме на твоя страна.

Бяха ли наистина?

— Не искахме да те разтревожим — каза Барбара, когато се качиха в колата.

По обратния път към Мариемонт Крис държеше главата си наведена, с поглед, забит в скута ѝ.

— Аз наистина искам това дете.

— Разбира се, че го искаш.

— Всеки иска каквото си иска.

— Не се тревожете за мен — каза Крис, щом Вики спря на Гранд авеню. Когато отвори задната врата и излезе от колата Крис видя сянката на Тони да наблюдава иззад прозореца на всекидневната. Дали е стоял там през цялото време?

— Обичаме те — извика след нея Барбара. — Нали знаеш това?

— Зная. — Крис обви думите около себе си като шал. — И аз ви обичам.

Входната врата се отвори.

— Здравей, скъпа — каза Тони. — Рано се прибираш.

— Липсваше ми — отговори му Крис, пристъпи прага и затвори вратата след себе си, без да се обръща.

— Мамо! Мамо!

Сюзан се обърна на дясната си страна и се помъчи в тъмното да види радиочасовника от страната на мъжа си. Нямаше още дори четири часа сутринта.

— О, боже — простена тя, защото разбра, че не бяха минали и два часа, откакто най-накрая бе легнала, отдадена на тревожни мисли и неспокойни сънища. Ето че не съм само аз, каза си, заслушана в повтарящите се викове на Ариел. Тъкмо се канеше да отметне одеялото и да види какво става с детето, когато мъжът ѝ сложи ръка върху нейната и я спря.

— Аз ще отида — каза Оуен и прозвуча толкова уморено, колкото се чувстваше и тя.

— Сигурен ли си?

— Поспи малко. — Устните му леко докоснаха челото ѝ, докато слизаше от леглото.

Сюзан чу съпруга си да се бори с халата в края на двойното легло и усети стъпките на босите му крака по килима, докато забързано излизаше от спалнята.