Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Това не ти ли прилича на кръст, а? — рече Али, забелязал нещо, което нито Зейнеб, нито аз бяхме видели. Той начерта във въздуха върху тялото на жертвата невидим кръст и развълнувано повтори: — Разположили са го кръстообразно!

Зейнеб обаче не се трогна много-много от тази му догадка.

— Да, прилича на кръст — отвърна тя, коленичейки, за да огледа по-добре тялото. — Но не мисля, че има някакво бог знае какво значение.

— Защо мислиш така? — попита я Али, приближавайки се към трупа, с надеждата да открие някаква следа, която да потвърди теорията му. — Трябва да значи нещо това, че са го сложили във формата на кръст. Трябва да има някакво религиозно значение.

След като обаче очевидно не бе намерил никакво доказателство за тезата си в просветващите под лунната светлина очи на мъртвеца, Али се обърна към мен за подкрепа:

— Нали така, шефе?

В интерес на истината, и аз не смятах тази подробност за толкова важна, но не можех да бъда и толкова категоричен като Зейнеб.

— Разбира се, възможно е. Но може да има и архитектурен смисъл. Да не ни препраща към религията, а по-скоро към града — „Ая София“ е един от символите му.

— И аз това казвам, господин инспектор — запъна се на своето Али. — Нима „Ая София“ не е символ на християнския Истанбул? И не е ли възможно точно поради това да са нагласили тялото по този начин?

— Че защо ще го правят? — възрази Зейнеб, без да пуска дясната ръка на убития, погледна към колегата си и продължи: — И без туй това е била една от най-значимите за християнския свят църкви, защо ще им е да полагат и жертвата си във формата на кръст?

Отговорът й бе толкова убедителен, че Али престана да настоява на своето пред нас. Умът на красивия ни криминолог обаче не престана да работи в тази посока.

— А може убийците да са сменили метода си? Може да са се отказали да показват посоката чрез разположението на трупа?

За мен нямаше ни най-малката вероятност това да е така.

— Не смятам така, Али. Тия от първото престъпление, та досега извършват убийствата точно по правилата си. Отвличат жертвите си, убиват ги, като им прерязват гърлата, оставят ги на важни за историята на този град места, слагат в ръцете им монета от епохата, към която искат да насочат вниманието ни, а всяка жертва сочи към мястото, където ще се намира следващият труп. Отгоре на всичко, с нищо не подсказват защо точно го правят. Докато нещата им вървят добре, тоест докато самоувереността им е най-силна, защо ще си променят методите?

— Така говорите, инспекторе, но може би не забелязвате, че сме започнали да ги притискаме вече.

— Тях, казваш — погледнах Али, сякаш исках да разбера по-добре. — Имаш предвид заподозрените ли, които имаме? Йомер и брат му ли? Но те всъщност са задържани. Как ще извършат и това престъпление?

Лицето му се напрегна, като на човек, който щеше да съобщи лошата новина.

— Нямах възможност да ви кажа, но камионетката им за месо излезе чиста. Няма и капчица човешка кръв в нея.

Това изобщо не ме учуди.

— В такъв случай, като казваш „тях“, значи, имаш предвид Дружеството за защита на Истанбул и туристическата фирма „Дерсаадет“, така ли? Тоест — Намък Караман и Адем Йездан…

— Да не забравяме и Лейля Баркън, шефе — припомни Али. — Освен това жената се среща и с вас, значи, би могла да предположи какво мислим.

— Добре де, но тях още не сме ги обвинили по какъвто и да било начин. Даже не сме разпитали Намък. И Лейля също. И да сме се усъмнили в тях, ни най-малко не сме ги притиснали. С Адем Йездан положението е същото. Разпитахме хората му, но все още не сме се срещнали с него. Защо тогава да си сменят методите?

Зейнеб може би щеше да продължи да защитава теорията си, но онова, което откри, се оказа по-важно.

— Сложили са монетата в дясната му ръка. — Каза го тихо, но беше достатъчно, за да ни привлече вниманието и на двамата с Али. — На лицевата страна има фигура, сигурно на някой император. — Опита се да разчете надписа върху монетата под светлината на уличната лампа: — Има някаква буква, подобна на латинското I. След нея има V, S, T, I, N, I… Какво ли ще рече това?

Изправи се и ми подаде парчето метал. Преди да го поема, сложих на носа си очилата за близко гледане и чак след това го заразглеждах. Върху главата на фигурата имаше шлем, а върху тялото — броня. В дясната си ръка държеше копие, а в лявата — щит. Най-горе имаше някакъв изпъкнал надпис, който се набиваше на очи. Обърнах монетата. Отзад имаше някакво ангелоподобно създание, което държеше жезъл във формата на кръст. А най-отдолу се четеше думичката CONOB, за която нямах идея какво означаваше. Отново завъртях монетата и се загледах в надписа, който Зейнеб изчете преди малко. Успях да различа буквите IVSTINIANVS.