Майкл Доббс - Последното раздаване

Вратата на къщата с масленожълта циментова замазка, разположена в средата на Белгравия 23 23 Богаташки район в Лондон. — Б.пр. , се отвори чрез обединените усилия на две прилежно сресани момиченца, и двете увити в пижами.

— Добър вечер, г-жо Ъркарт и г-н Ъркарт — каза по-голямото, протягайки ръка. — Аз съм Аби, а това е Даяна.

— Аз съм почти на седем, а Аби е на девет — добави Даяна с фъфлене, идващо от мястото, където съвсем скоро щяха да се появят две нови зъбчета. — А това е Тангъл — обяви тя, вадейки пухкаво петнисто куче играчка зад гърба си. — Той скоро ще навърши три годинки и е много…

— Достатъчно, момичета — зад тях се появи Клер, сияеща от гордост. — Казахте добър вечер, сега е време за лека нощ. Хайде по леглата.

Пискливи пазарлъци в стереофоничен дует избликнаха от двете ѝ страни.

— Пронто. Или няма да има десерти за една седмица.

Протестът им бе потушен чрез родителско сплашване и момичетата, кикотейки се дяволито, се втурнаха нагоре по стълбите.

— Сложила съм ви изгладени дрехи за училище за утре сутрин. Тях да облечете — провикна се майка им към отдалечаващите се гърбове, преди да се върне към своите гости. — Извинете ме, задълженията преди удоволствията. Добре дошъл, Франсис. И вие, г-жо Ъркарт.

— Мортима.

— Благодаря. Чувствам се неудобно, че познавам съпруга ви много по-добре от теб.

— Не се притеснявай, аз не съм от ревнивите. Така или иначе се налага да го споделям с останалата част на света. Неизбежно е да има и някои привлекателни млади жени.

— Много благодаря — Клер прие комплимента с усмивка.

В светлината на полилея в коридора тя изглеждаше бляскаво по начин, на който Мортима завидя и за който тя си мислеше, че може да бъде открит в комбинация с майчинството само между страниците на списание „Вог“. Дали Клер беше от типа жени, които се снимат голи в напреднала бременност само за да покажат как се прави на смачканите, потни маси с болки в гърба и претъпкани чанти от пазар?

Клер представи съпруга си, Йоханис, който бе застанал крачка назад; това беше вечерта на жена му, а така или иначе той създаваше впечатление за физическа мощ — човек, свикнал да приема живота със спокойствие и без излишни вълнения. Беше и на такива години, много по-близо до възрастта на Ъркарт, отколкото до тази на съпругата си, и говореше бавно и отчетливо с осезаем, но не и неприятен акцент, носещ белезите на скандинавския му произход. Самоуверената поза на г-н Карлсен говореше за човек, който знае какво иска и го е получил, докато тя показваше младежката жизненост на жена с амбиции, които все още предстои да бъдат реализирани. Контрасти. И все пак бяха нужни само няколко минути, за да осъзнае Мортима, че въпреки повърхностните различия по някакъв начин семейство Карлсен, изглежда, си пасваха, разбираха се и бяха много единни. Може би тя не се бе омъжила за него само заради парите.

Клер ги поведе към приемната с висок таван и пастелни стени — идеални за показаните творби на съвременни европейски художници, — в която другите осем гости вече се бяха събрали. Ъркарт познаваше лично само един от тях, но знаеше по нещо за всеки един от тях; Клер го бе снабдила с кратка и леко нецензурирана писмена биография за всеки гост, включително Йоханис. Беше го улеснила много и беше подбрала компанията добре. Един безцеремонен индустриалец от Ланкашър, който бе постигнал необикновени неща с няколко закрити текстилни фабрики, благодарение на което държеше жена си във Флорида през половината година и в състезанията с коне през другата половина. Редакторката на „Нюз найт“ и съпругът ѝ, вносител на вино, който беше предоставил течната част от вечерята, гарнирана с вдъхновени истории за едно скорошно пътуване до лозята в планините на Грузия, където в продължение на три нощи пребивавал в местния затвор по обвинение в обществено пиянство, докато се съгласил да купи голяма партида вино от брата на шефа на местната полиция. Виното се оказало отлично. Имаше и една доста разкрепостена ирландско-американска двойка, която бе измислила бизнес в посока на последното извращение в нещо, наречено „правна логистика“ — „профилиране на алтернативни стратегии за съдебни спорове“, обясни той; „адвокатски глупости, става дума за подучване на свидетелите и подкупване на журито“, прекъсна го тя.

И Нурес. Ъркарт знаеше, че той ще бъде там, макар че бе добавен в списъка сравнително късно, защото се оказа, че по това време ще бъде на частно посещение в Лондон за зъболечение; фирмата за плодове на семейството му беше използвала товарните съоръжения на Карлсен за повече от десетилетие. Външно министерство би изразило сериозни възражения относно срещата с президента на турски Кипър при тези обстоятелства, без присъстващи официални лица, но Нурес вече не беше международен отшелник. Така или иначе Министерството на външните работи не можеше да се противопостави, защото Ъркарт не ги беше уведомил; те щяха да се почувстват задължени да преговарят с Никозия, Анкара, Атина, Брюксел и половин дузина други в процес на безкрайни консултации и компромиси, за да се гарантира, че никой няма да бъде обиден. Ако оставеха тази вечеря на Министерството на външните работи, всички щяха да умрат от глад.