Майкл Доббс - Последното раздаване

Той се намръщи, но не възрази веднага.

— Би било забавно, Баба̀. Ти и аз. През лятото, когато училището е във ваканция. Ще имаме повод да отидем още веднъж. Минаха толкова години. Чудя се дали старата плевня на баща ти още си е там, в задната част на къщата, или пък лозите на майка ти. И дали някога са оправили този прозорец на църквата, който сте счупили с братята ти.

Сега тя се смееше, както преди да умре майка ѝ. Далечна светлина се беше промъкнала в очите му и в тях, сред пепелта, тя пак видя проблясък на съживяваща се жар.

— Може да минем да видим гробовете на семейството — прошепна той. — Да проверим дали се поддържат, както трябва.

И да опитаме да пропъдим духовете. Поне част от тях, помисли си тя. Да излеем всичко на страниците, да изгоним вината, да пуснем светлината и да освободим демоните, които той таеше в себе си.

Той пое въздух, сякаш вече можеше да подуши миризмата на боровете.

— Поне няма да навреди.

Това беше първата му проява, наподобяваща ентусиазъм, за последните няколко месеца.

Мортима отчаяно се опитваше да провери грима си в трептящата светлина от подминаваните улични лампи, докато колата се движеше по „Бърдкейдж Уок“ 21 21 Улица, минаваща покрай Сейнт Джеймсис парк и Бъкингамския дворец в Уестминстър, Лондон. — Б.пр. .

— И какъв тип жена е тази Клер Карлсен? — попита тя, докато прибираше огледалцето си.

— Различна — Ъркарт се замисли. — Камшиците 22 22 От Chief whip, буквален превод „главен камшик“ — длъжност в британската политическа система; човекът, който отговаря всички членове на партията да гласуват така, както лидерите на партията искат. Няма точен еквивалент в българската политическа система, нещо като „отговорник по партийната дисциплина“. — Б.пр. не я харесват много — заключи той, като че ли нямаше оформено собствено мнение.

— Непослушница?

— Не. По-скоро мисля, че мрежата на този мъжки клуб не успява да измисли клетка, в която да постави една жена, която е независима, кара мерцедес за петдесет хиляди паунда и не иска да им играе по свирката. Има и доста остър език, поне така чувам.

— Не ми звучи като нещо, което и ти самият като бивш камшик би одобрил. Защо отиваме на тази вечеря тогава?

— Защото тя е настойчива, поканата ѝ все се появява в списъка ми. И защото е различна.

— Звучи сякаш все пак одобряваш, Франсис — подразни го тя, любопитството ѝ бе възбудено.

— Може и така да е. Като главен камшик ми беше лесно да обработвам празноглавците и безделниците, но като министър-председател ми трябва малко повече разнообразие, малко по-различна перспектива. А и не знам дали споменах, че тя е под четирийсет и е изключително привлекателна — подразни я той в отговор.

— Да не си решил да ѝ намериш нова работа?

— Не знам. Затова отиваме тази вечер, да разберем малко повече за нея. Имам нужда от нови членове на екипа.

— Но за да направиш място на сала, трябва да хвърлиш няколко стари кримки зад борда. Има ли доброволци?

— С радост бих обесил на мачтата този проклет глупак Драбъл. А Анита Бърк е родена за стръв.

— Мислех, че е лоялна.

— И лабрадорът ни е лоялен.

— Действай по-смело, Франсис. Много по-смело. Накарай ги пак да го почувстват.

— Кое?

— Страха. Станаха мързеливи и тлъсти през последните няколко месеца, твоите успехи направиха нещата твърде лесни за тях. Започнаха да намират време да мислят за бунт.

Минаха покрай Бъкингамския дворец, кралският флаг беше осветен и пърхаше гордо.

— Дори един крал не е в безопасност на трона си.

За миг потънаха в спомени.

— Припомни им за вкуса на страха, за камшика на дисциплината. Накарай ги да лежат будни нощем и да мислят как да осъществят твоите желания, а не техните.

Тя отвори отново огледалцето, приближаваха своята дестинация.

— Не си правил основен ремонт в продължение на месеци. Знаеш как тези акули от таблоиди го обичат.

— Когато ти си до мен, любов моя, животът изглежда пълен със заострени възможности.

Тя се обърна с лице към него в полумрака.

— Няма да позволя да те застигне съдбата на Маргарет Тачър, да те потопи собственият ти екипаж. Франсис, ти си по-голям от това.

— И ще издигнат статуи в моя памет…

Тя върна поглед към огледалцето.

— Така че изхвърли няколко от тях зад борда за назидание, вземи малко нов екипаж. Или започвай с хормоналната терапия като мен.