Майкл Доббс - Последното раздаване

Двамата млъкнаха за малко. Тълпата отново кипеше, докато течеше решаващият сет. Уотлинг още се колебаеше, време беше за последното побутване.

— Смятам, че ще е редно и ние да забързаме нещата откъм нашия край. Няма нужда да се чака на опашка, мисля, че ще можем да направим нужното твоето име да се появи в Листата с почести 11 11 Всяка година кралицата раздава почести на около 1350 човека, включително рицарско звание, като имената често са предлагани от правителството. — Б.пр. още за тази Нова година. Не бихме искали да имаш каквито и да било безпокойства, докато заседавате — Понсънби се смееше. — Извинявай, че толкова даваме зор. И че ще изпуснеш Калифорния. Но ситуацията е напрегната. Кипърците са във война един с други от четвърт век насам; време е да спуснем завесата над тази малка трагедия.

— Нямаш съмнение, че ще кажа „да“, нали? В интерес на благородническото звание?

— Скъпи приятелю, в интерес на британския феърплей.

По-нататъшният разговор се оказа невъзможен, потънал под тежестта на шума. Френският тенисист беше скочил напред в отчаян опит да спаси важна точка, но се беше препънал и оплел в мрежата. Брейк пойнт. Най-после шанс за обрат и повеждане в резултата. Всички в тълпата скочиха на крака като един и започнаха да реват от удоволствие.

Капитанът на сеизмологичния кораб „Щастливата долина“ изстреля с пръсти фаса на цигарата високо над главата си и го загледа как увисна в тежкия въздух, преди да падне с неохота някъде зад корпуса на траулера извън погледа му. Дробовете му горяха; опита да сподави кашлицата си, но не успя, разтресе се и се изплю. Беше обещал на жена си да откаже този скапан навик и наистина беше опитал, но тук, ден след ден, прекаран под сивите мазоли на небето, кръстосвайки безличните води на Източното Средиземноморие, той стигаше дотам, че да се моли за бури, за бунт, за нещичко, което да разсее еднообразието. Но нямаше такова нещо. Вероятно щеше да умре от скука много преди тютюнът да го убие.

Жадуваше до мозъка на костите си за старите дни, когато прекарваше резервни части за танкове в Чили или откраднати авточасти в Нигерия, с фалшиви или непълни документи, когато се промушваше между краката на властите с контрабандния товар като дете, което бяга от трудноподвижния си дядо. Но сега работата му беше напълно законна; често си мислеше, че точно тази скука ще му смаже топките.

Явно тези дърти византийски копелета в Кипър се бяха съгласили да пропъдят духовете и да стигнат до компромис. Мир на всички хора, независимо дали са гърци или турци и без значение кой на кого е изнасилил дъщерята и кой на кого е откраднал козата. Или беше обратното? По дяволите, той беше френски канадец и ненавиждаше всички, но те искаха проверка на офшорните им води, за да могат да се споразумеят да си ги разделят приятелски. А бизнесът с нарушаването на санкции вече не беше като едно време, не и откакто мирът започна да избухва навсякъде. От сеизмологията поне се припечелваше нещо. До следващата война.

От морето зад него се чу тътенът на сгъстен въздух като взрив. Едно време, спомни си той, бяха куршуми и мини. Никога не си беше представял, че ще умре от скука. Той присви очи към залязващото слънце, където линиите от шамандури и хидрофони 12 12 Микрофон, проектиран да улавя звукови вълни под вода. — Б.пр. се точеха в далечината в продължение на три километра зад кораба, подредени в точна решетка, контролирана от спътник, докато пускаха шокови вълни към калта и шистите под морското дъно и тъпчеха с информация гърлата на компютрите. Скапаните компютри заемаха единственото климатизирано помещение на кораба, докато хората от екипажа му можеха да си изпържат яйце в гащите. Но — както шефовете от „Сеизмик Интернешънъл“ не спираха да му напомнят — тази операция струваше тридесет хиляди долара на ден, а капитанът и екипажът му бяха най-евтината част от нея, а също и най-леснозаменимата.

Пак се изплю, опитвайки да уцели чайката, която бе кацнала върху перилата до него. Птицата литна лениво в небето зад кораба, потърси риба в кремообразната водна диря и като не намери, издаде вик на презрение, преди да се впусне в търсене на някой истински траулер. Боже, дори тъпите птици не се задържаха на кораба. А и какъв беше смисълът? Всички знаеха, че долу няма нищо, освен желязо за скрап и парчета от стари глинени съдове; даже риба нямаше, не и откакто започнаха да гърмят някога процъфтяващия морски свят със стари гранати или пък други форми на безразборен риболов.