Майкл Доббс - Последното раздаване

— Ти не си ли парламентарният близнак на Бууза-Пит? — продължи той. — Май четох нещо преди време. И двамата влязохте в камарата едновременно, нали, преди — колко — седем години? На една и съща възраст. И двамата сте от богати семейства, любимци на партията. И от двама ви се очаква бляскаво бъдеще.

— Де да имах неговия талант.

— Да попитаме многоуважаемия министър на външните работи. Вие как виждате Бууза-Пит в един евентуален кабинет на Мейкпийс? — той се върна към първоначалната си цел.

Мейкпийс не отвърна веднага, сякаш искаше да придаде тежест на думите си след внимателно обмисляне.

— Никакъв шанс — отвърна тихо той. — Този човек не би разпознал политически принцип, дори да му го сервираш с гарнитура от омари.

— Е, най-после! Крайно време беше да се пропука тази ваша министерска лоялност, Том. Явно все пак има надежда — редакторът се ухили, радостен, че е напипал една толкова очевидна антипатия. Обърна се към Клер. — Усещам, че се оформя редакционен материал. Макар че, да ти кажа честно, мила моя, малко ме тревожи фактът, че постоянно говори за принципи и оригинални идеи. Това не е полезно за един амбициозен човек. Ще трябва да поработим върху него.

Тя се разсмя, искрена демонстрация на бели зъби и удоволствие.

— Знаеш ли, Брайън, и на мен ми се струва, че трябва.

Цивилна зона, военна база Декелия,

Британска суверенна територия, Кипър

— Здравей, гръцки приятелю. Добре Дошъл в скромната ми дърводелница. Коя част от изобилието на Аллах искаш да сподели с теб Неговият слуга?

— Овце. Седем на брой. За другия петък. И да не са жилави като жена ти.

— Седем? — замисли се турчинът. — Една за всеки ден от седмицата, Глафкос. За теб ще се помъча да намеря най-хубавите овце в цялата турска част на Кипър.

— Великден е, сине на Саладин — изплю се в отговор Глафкос, водопроводчикът. — И дъщеря ми се жени. Голям пир ще е.

— Хиляди пъти благословена да е дъщерята на Глафкос.

Гъркът, дребен човек с увиснали рамене и лице като преварен лозов лист, не се впечатли.

— Да се задавиш дано с тия благословии, Улуч. Защо ми липсваха пет ризи в доставката миналата седмица?

Дърводелецът остави рендето, с което работеше по една счупена врата, и избърса ръце в престилката над изпъкналото си шкембе. Спортните ризи и тениски, с умела имитация на логата на „Лакост“ и „Адидас“, се произвеждаха в турската част на острова от втория братовчед на майка му, който явно ги „скубеше“ и двамата. Но гъркът слагаше огромна надценка върху контрабандните имитации, които се продаваха в спортния магазин на племенника му в градчето Пила. Нямаше да го съборят пет бройки. А и не искаше скапаният грък да разбира, че ги прецаква човек от собственото му семейство.

— Свили са се — възкликна той накрая.

— Или ти пак взе да дърпаш чаршафа към твоя край.

— Ама, гръцки приятелю, нали според нашите лидери скоро ще бъдем братя. Едно семейство.

Грамадната му длан отново обви рендето и той пак започна нехайно да стърже вратата.

— А да не би дъщеря ти да се жени за турчин?

— Предпочитам да оправям водопровода на ада. С голи ръце.

Турчинът се засмя, оголвайки черни зъби. Двамата не спираха да се заяждат, работеха в британската военна база и по буферната зона, където военни разделяха гръцката от турската част. Двамата се разбираха, оцеляваха заедно и изкарваха добри пари от контрабанда, но това не значеше, че трябва да се харесват, независимо какво им натякваха политиците.

— Виж, грък. Подарък за жена ти — дърводелецът бръкна в един шкаф и извади малко шишенце с надпис „Шанел“. — Дано ти излезе късметът някоя нощ.

Глафкос отви капачката и подуши съдържанието, отливайки малко в дланта си.

— Мирише на камилска пикня.

— Ама е от камила „Шанел“. Шанел-камел. И е много, много евтин — отвърна Улуч и извъртя очи.

Гъркът отри длан в ризата си и разгледа внимателно шишенцето.

— Ще взема осемдесет бройки. Пробно. И да няма свиване.

Турчинът кимна.

— Или изпарения.

Улуч пак избухна в сърдечен смях, но той бързо заглъхна и на негово място един сив облак надвисна над челото му. Поглади мустаците си методично с върховете на мазолестия си пръст три пъти от всяка страна, като че ли се опитваше да изглади един безпорядък, внезапно влязъл в живота му.

— Замириса ти на гозбите на жената ти ли? — подразни го Глафкос.