Майкл Доббс - Последното раздаване

Всичко беше както трябва.

— Отворено е — промърмори с облекчение Елпида, когато натисна дръжката.

— Нека аз, госпожице — настоя Панайотис и тръгна отпред през тъмния коридор.

Търсеше ключа за лампата, когато забеляза една светла чертичка под една от вратите. Сигурно някой глупав работник от поддръжката — оставил беше отключено, забравил беше и лампата…

Влязоха във всекидневната и се огледаха вцепенени. Беше пълна с въоръжени мъже, всичките прави и насочили пистолети в тяхна посока. Само двама души бяха седнали.

В единия ъгъл, завързан за стола и със запушена уста под изцъкления, изтощен поглед, седеше британският върховен комисар.

А пред камината, точно срещу тях, небрежно дърпайки от пурата си, с устни, изкривени в усмивка, седеше Теофилос.

— Копиасте 42 42 (От гр.) Добре дошли, заповядайте. — Б.пр. . Седнете при нас.

— Нищо чудно, че не можахме да ти открием бърлогата.

Теофилос вдигна чаша „Реми“ с наздравица за комплимента.

— Не ви хрумна да погледнете в задния си двор, камо ли в спалнята си. И на останалите няма да им хрумне. Тук имам всичко, комуникации, сигурност, храна. А сега, с Божията помощ, имам и теб.

Николау беше вързан за стола също като върховния комисар и другите заложници. Напрегна се, за да провери колко здраво беше вързан. Това се оказа, както той знаеше, безсмислен жест.

— Как знаеше, че ще дойда тук?

— Неведоми са пътищата Господни — гласът му беше напевен, сякаш пееше Евхаристия 43 43 (От гр.) Свето причастие. — Б.пр. . После се разсмя дрезгаво. — И Той ти даде само три възможности.

Започна да ги изброява на пръсти.

— Смърт в останките от двореца. Политическо погребение с нашите британски врагове в една от техните бази, което аз бих предпочел — споменът за теб щеше да бъде изритан като краставо куче от всяка кръчма в страната. Или, трето, да ми се самодоставиш. И затова се подготвих; явно не си видял съгледвача ми при оградата.

— Явно много неща не съм видял — отбеляза Николау, който беше видимо разстроен.

Погледна през стаята към завързаната си дъщеря.

— Възнамеряваш ли да ни нараниш?

— Ако се наложи.

— За бога, какво се надяваш да постигнеш?

— За бога, всичко. Първо, ще блокираме базите, докато британците бъдат принудени да си стегнат багажа и да се махнат. Междувременно страхувам се, че ти ще бъдеш твърде зает, за да отидеш до Лондон за церемонията по подписването с турците. Тук те чакат твърде неотложни ангажименти. Например да подпишеш декрет за национализация на всички британски активи в Кипър. После, предполагам, е много вероятно да се почувстваш твърде изморен, за да продължиш с тази тежка отговорност. Ще отстъпиш президентския пост.

— На теб? Никога.

— Не, скъпи ми, Николау. Аз съм само един скромен Божи слуга. Може с времето да стана архиепископ на Кипър, но нямам никакво желание да заемам твоята длъжност. Толкова е напрегната и несигурна, не мислиш ли? — той се облегна в простичкия плетен стол; Николау забеляза, че под расото носеше жълти чорапи. — Така или иначе имам предостатъчно бизнес… да, бизнес, с който да се занимавам.

— Тогава кой?

— Как кой, брат ми, Димитри.

Димитри се усмихна — отвратителна изкривена гримаса.

— Тогава по-добре да си оправи зъбите, освен ако не иска децата да сънуват кошмари — отговори през зъби Елпида.

Усмивката изчезна.

— Не е възможно да мислиш, че ще ти се размине — предизвика го Николау.

— Разбира се, че ще ми се размине — отвърна Теофилос. — Имам всички преимущества. Компанията на британския върховен комисар. Ухото на кипърския президент…

— Няма да си мръдна пръста да ти помогна.

— И не само ухото му — продължи невъзмутимо Теофилос, — а и задника му. И още по-важното — задника на дъщеря му.

Димитри беше отишъл до Елпида с очевидното намерение да избие дързостта от главата ѝ, но смени тактиката и сега галеше косата ѝ, прокарвайки пръст по врата и рамото ѝ.

Отново се усмихваше.

Един сподавен звук на протест раздра гърлото на Николау.

— Мисля, че всички аса са в мен — каза Теофилос без следа от съчувствие.

На всяка крачка неговите воини го поздравяваха с вик „Ура!“. Минаваше пред тях на парад и те напрягаха жили, кръвта им кипеше. Той вече чуваше нетърпеливия тропот на конски копита и шепота на саби, затъквани в добре смазани ножници. Армия, готова за битка.