Майкл Доббс - Последното раздаване

Пристигаха още демонстранти, авенюто беше блокирано. Полицейският контингент концентрира усилията си в пренасочването на трафика. Един от организаторите изджавка нещо в мобилен телефон, изслуша нещо внимателно, после кимна. Ръката му започна да описва кръгове над главата, разбърквайки казана. Тълпата, която до този момент беше мирна, започна да крещи лозунги, да размахва плакати и се люшна напред като човешко нефтено петно по приливна вълна, обгръщайки сградата и тропайки по стъклените панели.

„Британците вън! Кости и бази!“ — крещяха те; не беше много оригинално, но няма нищо оригинално в един антиимперски протест. „Правете война, а не мир“ — също се чуваше често.

Прозорците, огромни стъклени панели между бетонните колони, се огънаха, поддадоха, издрънчаха, но не се счупиха под ударите на множеството ръце, не и докато отнякъде не се появи ковашки чук и един по един не бяха систематично натрошени. Дори тогава контролът беше изключителен. Те не разграбиха офисите; вместо това организаторът смени мобилния телефон в ръката си с флакон спрей и покри стените и мониторите на компютрите с лозунги. До момента, в който излезе, два варела с нафта бяха сложени от всяка страна на разбитата врата; от трегера висеше оплюто чучело на Николау. Една табела около врата му гласеше: „Любовник на турците“.

Виковете се издигнаха в кресчендо, броят на хората нарастваше, тълпата се люшкаше напред, щеше да бъде трудно да се удържи дълго. Беше време. Във всеки един от варелите беше хвърлен по един бенгалски огън и от всеки започна да се издига огромно количество задушлив черен пушек. Пушек от нефт, който се разнасяше в нощния въздух, цапаше лицата на стоящите наблизо, умирисваше всяко ъгълче на потрошената сграда и си проправяше път към сутрешните заглавия.

Щом видя пушека, командващият полицейски началник на мястото веднага започна да раздава първите си съществени заповеди. Лампите проблеснаха, сирените нададоха вой, една пожарна кола започна да си проправя път през тълпата. Но протестиращите вече се разотиваха в нощта, мисията бе постигната, посланието бе предадено.

Не беше направен нито един арест.

Тъмни петна на омраза избиваха по кипърската нощ.

През три улици, на задната седалка на своя мерцедес, Теофилос остави телефона. Добра работа за тази вечер. Изключително добра работа. Божия работа.

Когато чу за събитията, Франсис Ъркарт беше на същото мнение.

Сред бурното море на човешките деяния над вълните изплуват необяснимости против всякаква логика. Но нито една не се набиваше на очи повече от случая с Уфи.

Уфи — всъщност името му беше Уфър — беше тригодишен кралски шпаньол, домашният любимец на господин и госпожа Дъкин, които живееха с комфортна пенсия в бялата си вила над Кораловия залив в югозападната част на острова. Гръцкият им беше слаб, както и отношенията им с местното население, които се състояха предимно в кимване на познатата продавачка в магазина, но около пет хиляди британци живееха в тази област и не им липсваха приятели.

Но на семейство Дъкин щяха да им потрябват. Защото, когато се върнаха от партията бридж, организирана от малко по-далечните им съседи, те откриха, че скъпата им вила е необяснимо и без предупреждение изгоряла до земята.

По-лошото беше, че нямаше и следа от още по-скъпия им Уфър. Цяла нощ го търсиха, викаха името му през сълзи, кръстосваха залива, псуваха кипърската пожарна, която се забави възмутително много, пак викаха. Но Уфър така и не се намери.

Зората завари семейство Дъкин сред димящите останки на техния дом, питащи минувачите дали знаят нещо за любимото им куче. Един от тези минувачи се оказа журналист на свободна практика, който се наслаждаваше на няколко дни ваканция, но където мине безстрашен журналист, бедствието не закъснява. Той гледаше със съчувствие, слушаше внимателно, правеше снимки, споделяше необяснимата им трагедия, въпреки че в светлината на другите антибритански настроения тяхната загуба може би не беше чак толкова необяснима, колкото изглеждаше първоначално. Не може би, а със сигурност. Това беше точната новина за точния момент, липсваха само изнасилени монахини.

На следващата сутрин тя се появи, както си е редът, по всички първи страници на британските таблоиди. Една отчаяна британска двойка, застанала сред руините на разбитата си кипърска мечта. Попаднала в средата на ожесточаващия се кръстосан огън.

И отдолу огненото заглавие.