Никки Френч - Призори в неделя

— Харесвам дома ти. Харесвам уханието му. Вътре е толкова уютно. Съжалявам, че нанесох известни щети, но трябваше да ти върна собствеността.

Сега в гласа му се чу нещо като хлипане и стенание.

— Къде си? — попита настоятелно Фрида. — С Дийн Рийв ли си? Кажи ми.

Когато Даниъл Блексток заговори отново, думите звучаха още по-бавно, сякаш произнасяше всяка една от тях с усилие.

— Фрида Клайн, веднъж ти казах, че още не ти е дошло времето. Защо не искаш да ме чуеш? Фрида. Престани да се бориш. Престани да упорстваш. Всички ние сме просто листа по дърветата, а ето че е почти септември и есента наближава.

— Стига — каза Фрида. — Пусни го да си върви. Той няма нищо общо с това.

— Фрида, моля те, аз…

Изведнъж гласът на Даниъл Блексток прозвуча по съвсем различен начин, сякаш тези три думи наистина ги беше изрекъл той, но линията прекъсна. Тримата се взряха в телефона.

— Какво, по дяволите, беше това? — възкликна Петра.

— Мисля, че вече можеш да махнеш охраната — каза Фрида.

— Това може да е просто примамка. Да ни накара да свалим гарда.

— Така ли ти прозвуча?

— Независимо от това трябва да го намерим.

— Даниъл Блексток вече е бил намерен — отвърна Фрида.

— Какво беше това за „лошите деца“?

— Смятам, че той ще бъде наказан.

— Като Брус Стрингър ли?

— По-лошо от Брус Стрингър.

— Наказан за какво?

— Задето е нахлул там, където не е желан.

Фрида се изправи.

— Какво ще правиш? — попита я Карлсън.

— Ще изляза да се поразходя.

— Бих ти предложил да дойда с теб.

— Знам. Но трябва да отидеш при Ивет.

— Аз мога ли да дойда? — попита Петра.

— Да, ако искаш.

— Искам.

Двете жени вървяха заедно по улиците, без да разговарят. Дългият ден вече се приближаваше към края си. Накрая Петра каза:

— Ти се справи чудесно.

Фрида само я погледна мълчаливо.

— Не е ли странно усещането, че нещата отиват към приключване?

— Какво имаш предвид?

— С теб се срещнахме преди почти шест месеца, когато тялото на един мъртвец беше открито под дъските на пода ти.

— Да.

— Тогава търсехме Дийн Рийв. Сега намерихме Даниъл Блексток. По-скоро ти го намери. Но не намерихме Дийн Рийв.

— Да, не го намерихме.

— Той все още е някъде там.

Фрида кимна.

— Да — каза тихо тя, гледайки право напред. — Някъде там.

К арлсън седеше край леглото й под неестествения блясък на неоновите лампи. Той ту гледаше ли цето й, ту спираше погледа си на мониторите над нея: зигзагообразната линия на екрана понякога очертава ше серия от остри върхове, а в следващия миг беше почти равна. Навсякъде имаше тръбички, прикачени към различни части на тялото й. Би било трудно да хване ръката й, ако наистина искаше това, но той не искаше. Щеше да бъде твърде нахално да я докосне, както лежеше в безсъзнание, след като никога преди не я беше докосвал, с изключение на потупване по рамо то или хващане за ръката, когато трябваше да се про мъкнат през висок вход или да прескочат някоя ограда.

Карлсън си спомни как бяха работили заедно през годините, за престъпленията, които бяха разкрили, и за случаите, когато се бяха провалили. Представи си я такава, каквато беше: недипломатична, недодялана, лоялна и работлива, с неизменните масивни обувки на краката, с начумерено чело и пламнали бузи. Сега тук сякаш лежеше Ивет и едновременно с това някаква непозната. Не само защото беше толкова отслабнала и лицето й изглеждаше страховито — с огромни черти, като на анимационен герой, но и защото без обичайното си напрегнато изражение тя се беше превърнала в чужд човек. Очите й бяха затворени, устата й беше леко отворена; гръдният й кош се повдигаше и спадаше в син хрон с плиткото й дишане.

Медицински сестри влизаха и излизаха безшумно от стаята. Те се навеждаха над Ивет, гледаха показанията на мониторите, проверяваха малките сакчета, чието съдържание капеше във вените й, а после излизаха. По едно време влезе лекар консултант със своя специализант и двамата поговориха шепнешком, след което си тръгнаха. Малко след пристигането на Карлсън беше дошъл и новият комисар. Тя беше разменила само няколко думи с него, но беше останала до леглото известно време, гледайки Ивет смълчано, с изопнато лице.

Фрида дойде малко след три през нощта. Тя притегни един стол и седна от другата страна на леглото, загледана в Ивет. Час по-късно пристигнаха Джоузеф, Рубен, Клои и Джак. Фрида ги чу как обясняваха в коридора защо се налага да ги пуснат, а после вратата се отвори и те влязоха един по един в малката стая, заставайки смутено в долния край на леглото. Джоузеф, чиято брада беше силно набола, а лицето мръсно, извади малка бутилка от вътрешния джоб на якето си, отпи голяма глътка и я подаде на Джак, който направи същото. Фрида забеляза, че под връхната си дреха Джак беше облякъл долнище на пижама на оранжеви и зелени райета, а косата му стърчеше на остри кичури. Лявата му ръка изглеждаше огромна от гипса. Клои беше облечена в стар работен гащеризон, а лишеното й от грим лице изглеждаше съсипано от умора. Всъщност Рубен изглеждаше най-свеж сред тази група от хора, чието съществуване Даниъл Блексток се беше опитал да срине.