Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Да.

– Как така?

– Свързах се с нея чрез сайта. Уговорихме си среща. В евтин пансион на другия край на града. Отидох там преди нея. Когато се появи, ѝ показах значката си.

– Не я ли арестува? – попита Джеймисън.

– Не.

– Защо? – учуди се Декър. – Ти си полицай. Тя е нарушила закона. Всичко е ясно.

– Опитвах се да ѝ помогна. Положението ѝ нямаше да се оправи, ако влезеше в затвора. Креймър имаше нужда някой да я подкрепи, да ѝ покаже пътя. Изглежда, се провалих…

– Когато се срещнахте, тя призна ли, че предлага секс срещу пари? – попита Декър. – Вчера спомена, че не си бил сигурен с какво точно се е занимавала.

– Не, не каза, че е проститутка или ескорт, а че се чувствала самотна. Уреждала си срещи с мъже през сайта, но никога не вземала пари от тях. А и невинаги правели секс. Понякога само разговаряли.

– Да, бе! – възкликна скептично Декър.

– Освен това не беше облечена като повечето проститутки, които съм срещал. Дрехите ѝ бяха съвсем обикновени.

Сервитьорката им донесе закуската и те започнаха да се хранят бързо, тъй като ги очакваше много работа.

Преди да излязат, Декър попита:

– Проверил си отпечатъците ѝ в ИАСИО, нали? За да видиш дали има досие.

Той имаше предвид Интегрираната автоматизирана система за идентификация на отпечатъци на ФБР.

– Да. Как разбра?

– Това е единствената причина да сме тук. Пуснал си я в базата данни и в кабинета на някоя важна клечка в Бюрото се е получило предупреждение. После си получил нареждане от федералните да изпратиш докладите във Вашингтон. Именно така са разбрали за случилото се.

– Значи ФБР наистина се интересува от нея? – попита Кели.

– Интересува се от всички – отвърна Декър.

– Но аз не открих абсолютно нищо. Явно и при вас няма криминално досие на Айрин Креймър.

– Възможно е да има, но под друго име – предположи Декър.

– Но ако на тези отпечатъци съответства досие под друго име, федералните трябваше да ни уведомят – каза раздразнено Кели. – Сигурни ли сте, че не криете нищо от мен?

– Честна скаутска!

– Хич не ми приличаш на скаут.

– Никога не съм бил. Време е да тръгваме. Очаква ни натоварен ден. Някой е отговорен за смъртта на Айрин Креймър. Трябва да го открием – отсече Декър и тръгна към изхода.

Кели го изгледа замислено и се обърна към Джеймисън:

– Що за човек е партньорът ти?

Тя се усмихна и каза:

– Скоро ще разбереш.

Докато тримата вървяха към взетия под наем джип, запръска леко. Кели седна отпред до Джеймисън, а Декър зае по-голямата част от задната седалка.

– Креймър не е имала роднини в района, така ли? – попита Джеймисън.

– Не успях да открия никого.

– Как тогава се е озовала тук?

– Пристигнала е преди малко повече от година. Не успях да намеря никаква информация за нея, освен че е завършила колежа "Амхърст". Но дори това научих от Братята. Сякаш не е имала минало. От време на време попадаме на хора, които се опитват да избягат от нещо. Но за пръв път не успях да открия абсолютно нищо.

– Странно – отбеляза Джеймисън.

– Може би не е чак толкова странно, щом сте замесени и вие – изгледа я Кели. – Предполагам, че именно заради това сте тук.

– Програмата за защита на свидетелите ли имаш предвид?

– Честно казано, не се сещам за друго. Как иначе да си обясня факта, че не мога да открия каквато и да е информация за нея?

– Но в такъв случай разследването щеше да се води от Маршалската служба, а не от Бюрото – намеси се Декър. – Значи не става въпрос за Програмата за свидетелите. Трябва да продължим да ровим.

– Какво може да е тогава? – присви очи Кели.

– Кажи ни какво знаеш за Креймър.

– Беше красива. Много красива. Висока, грациозна. Почти като модел. И интелигентна. В никакъв случай не беше получила учителското място заради външния си вид. Освен това "Амхърст" е много престижен колеж.

– Ако изобщо е следвала там – подхвърли Декър. – Каква беше по характер? Можеш ли да я опишеш?

– Тиха, но уверена. Излъчваше непоколебимост, че може да се измъкне от всяка ситуация. Вероятно затова не послуша съвета ми да се откаже от тези срещи с непознати. Смяташе, че ще се справи. Някои от нещата, които спомена, ме наведоха на мисълта, че е пътувала много. Действително изглеждаше като човек с опит.

– Ти каза, че е отрекла да се занимава с проституция – изтъкна Джеймисън. – Може би затова е решила, че няма причина да се отказва.

– Така е – призна Кели.

– Личеше ли си, че разполага с пари? – попита тя. – По дрехите или разни неща, които е притежавала.