Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Домакинката се казваше Айда Симс. Беше прехвърлила седемдесет и оредялата ѝ сива коса беше прибрана в стегнат кок. Жената беше почти квадратна. Декър забеляза треперенето в гласа ѝ и смачканата кърпичка в едната ѝ ръка. Беше с огромна виненочервена тениска, протрит панталон от рипсено кадифе и светлозелени чехли "Крокс".

Декър и останалите седнаха в малкия хол, след като отказаха предложеното от Симс кафе.

Тя се отпусна тежко във фотьойла си и ги изгледа един по един.

– Айрин е мъртва. Не мога… не мога да повярвам. – Погледът, който впери в Декър, бе изпълнен с ужас. – И са повикали ФБР да разследва смъртта ѝ? Имам чувството, че съм попаднала в някой филм.

– Това е напълно разбираемо – отвърна любезно Джеймисън. – Ние искаме да ви зададем само няколко въпроса.

– Ще ви кажа каквото мога, ако това ще ви помогне да заловите убиеца – заяви ентусиазирано жената и се издуха шумно в кърпичката.

– Кога се нанесе тук Айрин Креймър? – попита Декър.

– Преди около месец.

– Имате ли представа къде е живяла преди това?

– Май в онзи жилищен комплекс… "Досън Тауърс". Намира се на километър и половина, два от тук. Кварталът е доста по-хубав. Дори луксозен.

– "Досън" ли? – изненада се Декър. – Като Каролайн Досън?

– Да, тя също има апартамент там, доколкото знам. Баща ѝ Хю е собственик на комплекса и на почти три четвърти от сградите и фирмите в града. Този блок е един от малкото, които не са негови. Вероятно е преценил, че няма да е достатъчно доходен – добави шеговито Симс.

– Значи той е местният магнат? – обади се Джеймисън.

– Не, Стюарт Макклелън е още по-богат.

– Как така? – учуди се Декър.

– Той разработва повечето сондажи за добив на шистов нефт и газ в района – поясни Кели.

– Двамата разбират ли се? – попита Джеймисън.

– Имат общ бизнес – отвърна той, – но нищо повече. Не бих ги нарекъл добри приятели.

– Те са мъже, богати при това – обясни пренебрежително Симс. – А това означава, че животът им минава в мерене на възможностите. Всеки се опитва да покаже на другия, че е по-важната клечка. – Тя поклати глава и добави: – Момчетата никога не порастват, без значение колко пари имат.

– Познавахте ли добре Айрин? – попита Джеймисън.

– Колкото познавам и останалите наематели в сградата. Тя работеше като учителка при Братята.

– И ние чухме същото. Какво можете да ни кажете за нея?

– Беше тиха. Затворена. Имам предвид, че беше млада и привлекателна, но никога не е водила никого в апартамента… поне аз не знам.

– Защо се е преместила тук от "Досън Тауърс"? По-евтино ли е?

– О, да, много по-евтино. В "Тауърс" е по-хубаво, както казах. Но стаите ни са приятни, предлагаме почистване и кабелна телевизия.

– Виждали ли сте я да излиза вечер?

– Не, аз ставам рано и си лягам рано. Ако е ходела някъде след девет, няма как да съм я виждала.

– Споделяла ли е нещо лично? – продължи с въпросите Джеймисън. – Как е открила това място?

Симс се облегна назад и се замисли.

– Не, нищо не е споделяла. Не знам защо, но имам чувството, че беше от Западното крайбрежие. Но това е само догадка.

Декър погледна през прозореца. Дъждът се беше усилил.

– Айрин Креймър разказвала ли е някога защо изобщо е дошла в Лондон? – попита той. – Да не би да са ѝ предложили работа в града?

– Не е споменавала. Но, както казах, тя работеше при Братята като учителка. Може затова да е дошла тук.

– Или да е дошла при някого? Да е последвала приятеля си? – добави Джеймисън.

– Нямам представа.

– Кога я видяхте за последен път? – попита Кели.

Симс се замисли отново.

– Мисля, че преди седмица.

Декър погледна Кели.

– Щом тялото е било открито преди два дни, това стеснява периода, в който е настъпила смъртта, от десет на пет дни.

– Не се ли притеснихте, че Креймър отсъства цяла седмица? – попита Джеймисън.

– Не, защото тя каза, че ще замине на кратка ваканция.

– Къде? – попита Джеймисън и погледна Кели, който беше не по-малко изненадан.

– Нямам представа.

– Стана ли дума дали отива при приятели, или ще пътува с някого? – намеси се полицаят.

– Не, изобщо не сме го обсъждали.

– Тя имаше ли приятели тук, в Лондон? – обади се отново Джеймисън.

– Не е споменавала.

– Знам, че ще прозвучи като клише, Айда – каза Кели, – но виждали ли сте непознати да се навъртат наоколо? Айрин оплаквала ли се е, че има проблеми с някого?

– Не, нищо подобно – отговори разтревожено Симс. – Градът ни е безопасен. Да, знам, че има разни глупаци, които, като си изпуснат нервите, налитат на бой и нерядко някой плаща с живота си, но хората не са тръгнали да се избиват.