Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Не. Караше стара хонда. Жилищният блок, в който отиваме, не е нищо особено. Съмнявам се, че ще открием маслени картини по стените. Предполагам, че учителската заплата ѝ е била достатъчна, за да си покрива разходите. Но вече не е лесно да се намери хубаво жилище на сносна цена.

– Толкова ли ви е висок жизненият стандарт? – учуди се Джеймисън.

– В някои квартали наемите достигат нивата в големите градове. Когато в Лондон започнаха да се стичат хора, отначало спяха в колите си, у някой приятел или в нечия каравана и това продължаваше с месеци. Работниците от нефтодобива обикновено се настаняваха в бракувани корабни контейнери, превърнати в миниатюрни квартири с легло, душ, тоалетна, хладилник и микровълнова. Строят се и жилища, и то с максимални темпове, но предлагането така и не успява да удовлетвори търсенето. Всеки тук се опитва да изкара колкото се може повече пари. Но градът се разраства прекалено бързо и това създава проблеми.

– Повярва ли ѝ, когато ти каза, че не ѝ плащат за секс? – попита Декър.

– Обискирахме апартамента ѝ и проверихме банковите ѝ сметки. Не открихме други доходи освен учителската ѝ заплата.

Декър остана изненадан.

– Хм, странно. При повечето проститутки успяваме да открием следи от нерегламентирани плащания.

– Забеляза ли някакви признаци за употреба на наркотици? – обади се Джеймисън. – Аутопсията не е показала забранени вещества в кръвта или органите ѝ.

– Не, нищо, а отлично знам какво да търся.

– Защо избра да разговаряш точно с нея от всички жени, които предлагат ескортни услуги? – попита Декър.

– Тя не е единствената, с която съм разговарял.

– С кого още си се срещал? – поинтересува се Джеймисън.

Кели почука нервно е пръсти по стъклото на колата.

– Вижте, ще бъда напълно откровен с вас. Сестра ми имаше почти същите проблеми. Хлътна по наркотиците и реши, че проституцията е единственият начин да се измъкне. Но взе свръхдоза… и не успяха да я спасят. Трагедия отвсякъде.

– Наистина, Джо! Много съжалявам! – каза Джеймисън.

– Затова ли не арестуваш жени, които проституират? – попита Декър.

– Знам, че не е невинно престъпление. Но ако мога да помогна на някого в нужда, винаги го правя. Ето защо станах полицай. Не се притеснявам да пратя зад решетките всеки, който го заслужава, но не искам работата ми да се изчерпва с това.

– Как научи, че е свързана с Братята? – намеси се Джеймисън. – Местните знаеха ли, че работи при тях?

– Аз съм сред малкото, които познават Братята добре. Много пъти съм бил в Колонията – така наричат общия си дом. Част от задълженията на едно местно ченге като мен е да познава всички хора в общността. Виждал съм Креймър там. Ето защо я познах на снимката в онзи сайт. Съмнявам се, че някой от Братята би сърфирал в интернет в търсене на секс услуги. Предполагам, че затова е успявала да го опази в тайна. Аз самият не съм казвал на никого.

– Ако някой от Братята беше разбрал, вероятно е щяла да изгуби работата си – отбеляза Джеймисън.

– При всички случаи – кимна Кели. – Креймър изглеждаше притеснена от нещо. Не исках да ѝ създавам допълнителни проблеми. – Той помълча и добави: – Имал съм си работа с много проститутки. Повечето от тях са с тежко минало, видели са какво ли не. Уязвими и объркани са. Тя обаче не беше като тях. Имаше си някаква цел. Сякаш изпълняваше мисия или нещо подобно. Дълбоко в себе си съм убеден, че става въпрос за нещо съвсем друго.

– Е, щом ние сме тук, несъмнено става въпрос за нещо съвсем друго – съгласи се Джеймисън.

– Убиецът може да е оставил тялото малко преди онзи ловец да се натъкне на него – каза Декър.

Внезапният му коментар очевидно сепна Джеймисън и Кели, но полицаят кимна.

– И на мен ми хрумна същото. Труп, оставен сред дивата пустош. Не би трябвало да го открием в толкова добра форма предвид всички хищници, които живеят там. – Кели погледна Джеймисън и продължи: – Но да убиеш някого и да го нарежеш по този начин… Струва ми се ужасно извратено.

– Извратените убийства са точно по нашата част – промърмори Декър.

Кели упътваше Джеймисън, която накрая паркира пред занемарена четириетажна тухлена сграда. В квартала не се виждаха нито строителни кранове, нито бригади от работници. Поне засега.

Тримата слязоха от колата и полицаят ги поведе бързо към входа, тъй като вятърът се усили и заваля дъжд.

Апартаментът и приемната на домакинката бяха разположени един до друг на партера, точно до входа. Жилището ѝ беше боядисано в отдавна избеляло зелено, а мебелите изглеждаха стари и захабени, вероятно на половин век. Но телевизорът на една от стените беше шейсет-инчов "Самсунг" 4К. Не се виждаше антена.