Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Досега – отвърна Декър. – Време е да огледаме жилището ѝ.

Апартаментът беше чист и подреден. Може би дори прекалено, помисли си Декър. Вероятно се даваше под наем мебелиран – догадка, която Симс потвърди. Малката кухня беше семпла и функционална и изглеждаше така, сякаш никога не бе ползвана. Освен леглото в спалнята нямаше почти нищо друго. Нито книги, нито снимки, нито сувенири. Не се виждаше лаптоп или настолен компютър. Нямаше и кабели, които да подсказват, че е използвала някакви електронни устройства.

Декър се обърна към Кели:

– Симс заяви, че никога не е виждала Креймър да ходи някъде вечер, защото си лягала рано.

– Сигурно е излизала, след като старицата вече е спяла.

– Освен това каза, че доколкото знае, тя не е имала приятели сред останалите наематели. Но е възможно да греши и за това – отбеляза Джеймисън.

– Въпросът е дали би довела клиент тук, дали би преспала с него в собствения си апартамент – отвърна Кели. – Така лесно би се разкрила.

Декър поклати глава.

– Ами ако е имала някого, с когото се е виждала?

Кели изглеждаше заинтригуван.

– Може да е имала приятел, но Симс да не знае за него.

– Креймър споменавала ли е приятел? – обади се Джеймисън.

– Не, а и дори да е имала, нямаше да ми каже – отговори Кели.

– Проверихте ли апартамента за отпечатъци? – попита Декър.

– Не, защото тук не е било извършено престъпление.

– Направете го – заяви рязко Декър.

– Разполагаме с един-единствен криминалист, който обслужва и останалите полицейски управления в окръга. Ще уредя да се заеме приоритетно с тази задача.

– Ами колата? – продължи Декър. – Не видях нито една хонда, паркирана на улицата.

– Обявили сме я за издирване, но засега без резултат.

– Ако Креймър си е търсела клиенти през онзи уебсайт, трябва да е имала лаптоп. А също и телефон – каза Джеймисън.

– Не открихме нито едното, нито другото – отвърна Кели.

– Къде обикновено си е уреждала срещите? Спомена, че сте се видели в някакъв пансион.

– Да, можем да отидем там.

– Трябва да разговаряме и с Братята – каза Декър.

– Едва ли имат нещо общо със случилото се. Те са пацифисти.

– Пацифисти или не, нужна е само една черна овца. А такава се намира във всяко стадо.

– Да разбираме ли, че това е най-западналата част на града? – попита Джеймисън, след като спряха пред занемарена триетажна постройка с дъсчена фасада, която изглеждаше поне на сто години.

Намираха се едва на четири-петстотин метра от апартамента на Креймър, но в по-долнопробен квартал.

– Да, може да се каже.

– Кой е собственик на сградата? – обади се Декър.

– Хю Досън или някоя от неговите компании. Както спомена Айда Симс, той притежава почти целия град – както хубавите, така и лошите квартали.

Мъжът на рецепцията изглеждаше около четиресетгодишен. Ако се съдеше по вида му, предпочиташе да бъде на всяко друго място на планетата, но не и тук. Той остави айфона си, свали очилата с черни рамки, избърса стъклата им в ръкава на ризата си и ги върна на носа си. Не обърна никакво внимание на Декър и Джеймисън, а погледна към Кели.

– Здрасти, Джо – поздрави той и кимна уморено.

– Ърни, това са агенти на ФБР от Вашингтон – каза Кели и посочи Декър и Джеймисън.

Изхвръкналата адамова ябълка на Ърни подскочи рязко като повреден асансьор.

– Добре. – В гласа му се долавяше подозрение. – За пръв път виждам федерални. Изглеждате съвсем нормално. Мислех, че сте по-страшни.

– Можем да бъдем много страшни, когато се налага – отвърна жизнерадостно Джеймисън.

– Искаме да ти зададем няколко въпроса и да огледаме наоколо – каза Кели. – Нямаш нищо против, нали?

– Напротив, имам. Какви въпроси? И не съм сигурен, че можете да оглеждате каквото и да било без заповед за обиск, нали така?

Кели пристъпи към него.

– Изненадваш ме, Ърни. Не ми се струваш особено добронамерен и услужлив.

– Не ми плащат, за да се държа приятелски.

– Разследваме убийство, между другото.

– Кого са убили?

– Вероятно си я познавал като Минди.

Лицето на Ърни се изопна.

– Минди? Не познавам никаква Минди! Непременно щях да я запомня.

– Не се съмнявам, че ще си я спомниш, Ърни – каза Кели. – Една вечер дойдох тук, за да се срещна с Минди. Ти ме видя с нея и аз те видях.

Ърни поклати глава.

– Явно имаш много по-добра памет от моята.

Погледът на полицая мина покрай Ърни и се устреми някъде зад него.