Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Да. И по-конкретно, разрезите в стомаха и червата. Честно казано, бях изненадана, че изобщо ги е споменал в доклада. Но Уолт винаги се е старал да си върши работата по възможно най-добрия начин.

– Как разбрахте, че човекът, изпратил съобщението, не блъфира?

– Нали ви споменах, че Уолт пътуваше извън града? Някой го беше снимал как продава крадените вещи в заложни къщи. И този някой разполагаше с разписки, касови бележки…

– Някаква представа кой може да е това?

Садърн поклати глава.

– Защо изобщо Уолт ви е казал за изнудването?

– Предполагам, че се е нуждаел от помощта ми, за да мине всичко както трябва. Все пак бяхме съдружници. Целият ни живот е свързан с този бизнес. Ако нещо се случеше с него, щяхме да фалираме. Освен това Уолт ме заплаши, че ако бъде разобличен, ще заяви, че съм знаела през цялото време. Каза, че ще го последвам в затвора. И аз се стреснах. Съгласих се с всичко, което поиска от мен.

– Човекът, който е изнудвал съпруга ви, свърза ли се с вас, след като Уолт се самоуби? – попита Декър.

– Не. Защо да се свързва с мен?

– Не знам, но ми се струва възможно. Уведомете ни, ако това стане. – Декър се замисли, след което попита: – Какво смятате да правите сега?

– Нямам представа. В главата ми е пълен хаос, не знам какво да мисля. Но със сигурност трябва да продължа да се грижа за бизнеса.

– Ще се справите ли?

– Уолт имаше лиценз за аутопсии за разлика от мен. Аз обаче съм преминала обучение и имам лиценз да извършвам балсамиране, козметични услуги, кремации и всичко необходимо, за да изпратим покойниците както трябва.

– Възнамерявате ли да напуснете града? – попита Джеймисън. – Можете да започнете същата дейност и на друго място.

– Не бих го направила без съгласието на Каролайн. Не искам да заминавам сама. Много държа на нея. И, да, имаме връзка.

– Но тя излиза със зет ми. Видяхте ги заедно в "Окей, жокей".

Садърн се усмихна мрачно.

– Тя просто поддържа хетеросексуален имидж.

– Сигурно е трудно да запазите отношенията си в тайна в толкова малък град.

– Полагаме усилия. И сме много предпазливи.

– Не сте достатъчно предпазливи, след като се срещате в стаята ѝ над бара – подхвърли Декър.

– Правим го рядко. Освен това обикновено клиентите на бара са прекалено пияни, а персоналът – прекалено зает, за да забележи каквото и да било. А и двете сме приятелки, всички го знаят. Просто нямат представа, че сме повече от приятелки. Излизаме през задния изход, и то късно след полунощ. Често отиваме в старата ферма на родителите ми, за да бъдем заедно. Мислех да я продам, Уолт искаше да се отървем от нея. Баща ми се е бил във Виетнам. Донесе от там много произведения на местното изкуство, някои от които може да се окажат доста ценни. А също и оръжия. Той много обичаше оръжията. От фермата обаче излезе чудесно убежище за мен и Каролайн. Радвам се, че не я продадох.

– Вашата кола ли е отвън? – попита Декър.

– Да – усмихна се Лиз Садърн.

– Какво има?

– Нали ви казах, че понякога правим бартер? Гумите на мустанга са от Хал Паркър. Така се разплати с нас за погребението на съпругата си.

– Предполагам, че хората правят каквото се налага.

– Тайната ни ще излезе ли на бял свят… имам предвид връзката ни с Каролайн?

– Много такива двойки живеят съвсем открито и свободно – каза Джеймисън.

– Но не и тук.

– Не мога да ви обещая нищо – каза Декър. – Опитваме се да разкрием поредица от престъпления. Ще постъпим така, както изисква от нас разследването.

– Да, разбирам. Ще говорите ли и с Каролайн?

– Вероятно.

– Можете ли да ѝ кажете, че не сте научили от мен за нашата връзка? Че сами сте се досетили.

– Ако е важно за вас – отвърна Джеймисън.

– Да, много е важно.

– Това поне мога да ви обещая – каза тихо Декър.

Декър се отби за кратко в полицейското управление, където прегледа един стар доклад. После двамата с Джеймисън потеглиха към офиса на "Досън Ентърпрайзис" в центъра на града.

– Защо сме тук? – попита Джеймисън.

– За да научим неща, които не знаем – отвърна загадъчно Декър.

Двамата влязоха в кабинета на финансовия директор на компанията. Името му беше Абнър Кръчфийлд: дребен енергичен мъж, който наближаваше шейсет, имаше решително изражение и дълбок глас. Беше с разкопчана на врата риза, широк панталон и мокасини с пискюли.

– Случилото се с господин Досън и господин Макклелън е ужасна трагедия – започна той. – Предполагам, че вие водите разследването.