Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

"Окей, жокей" още не беше отворен, когато Декър влетя в бара.

Служителите сваляха столовете, наредени върху масите, лъскаха барплота, брояха чаши, подреждаха прибори, вадеха чинии от миялните…

– Не работим преди обед – каза му един от тях. – Вратата не беше ли заключена?

Декър показа служебната си карта и заяви:

– Трябва да се кача горе – и посочи стълбите, които водеха към втория етаж.

– Не може – отвърна мъжът, който бе двайсетина-годишен, слаб, с пъпчиво лице и проскубана козя брадичка.

– Защо?

– Защото е затворено, нали ви казах!

Декър поднесе служебната си карта пред очите му.

– Тук пише, че мога да се кача!

Младежът погледна колегите си, които бяха спрели работа и следяха разговора им.

– Защо?

– Каролайн Досън има стая там.

– Е, и?

– Трябва да я видя. Веднага.

– Нека да позвъня…

– Ще се обадя на полицията, ако не ме пуснете моментално.

Адамовата ябълка на младежа подскочи и той се огледа отчаяно за подкрепа от останалите служители.

Те обаче извърнаха очи и продължиха да си вършат работата.

– Добре – отстъпи младежът, – но ще ви трябва ключ.

– Къде е той?

– У госпожица Досън – ухили се доволно той.

– Няма проблем – отвърна Декър и тръгна към стълбите.

– Ей!

Декър ускори крачка.

След секунди се озова пред затворена врата, която беше единственият вход за горния етаж. Миналия път беше отворена. Той завъртя топката на бравата. Заключено.

Декър извади малък кожен калъф, в който имаше два шперца. В случая се нуждаеше само от единия, тъй като ключалката не беше от сложните.

Той бутна вратата и влезе. Бързо прекоси празното пространство с бара, зави наляво и застана пред следващата врата.

За тази ключалка се налагаше да действа и с двата шперца. Ако те не свършеха работа, щеше да използва рамото си.

Когато ключалката отстъпи и вратата се отвори навътре, Декър се озова в добре обзаведената стая, в която бе разговарял с Каролайн Досън. Легло с балдахин, огромен гардероб, две нощни шкафчета, баня… Декър не я беше забелязал при предишното си идване. Надникна вътре и видя тоалетна, биде, двойна мивка с гранитен плот, кабина с мраморна основа и широка душ-пита на тавана.

Той огледа внимателно всичко. Погледът му се спря върху гардероба. Застана пред него и отвори вратата. Гардеробът беше пълен с дамски дрехи, малко бижута и много обувки. Декър го претърси, но не откри нищо интересно.

Затова затвори вратата и извади тактическото си фенерче. Огледа под всички мебели, като остави леглото за накрая. И тогава го видя: в тясното пространство между рамката и матрака. Никой нямаше да го забележи, освен ако не се взираше отблизо.

Пръстите му уловиха миниатюрния предмет и го разгледаха внимателно. Беше го виждал и преди. В бара на долния етаж. Той го прибра в джоба си и слезе там.

Същият младеж го пресрещна и заяви:

– Звъннах на ченгетата.

– Предай им много поздрави – отвърна Декър и напусна заведението.

Декър вървеше бързо към погребалната агенция. Междувременно се обади на Джеймисън, за да ѝ разкаже какво е открил.

На паркинга пред агенцията имаше две дълги черни катафалки и лимузина, с която опечалените роднини отиваха на гробището. До служебния вход беше паркиран кабриолет – последен модел "Форд Мустанг" с вдигнат гюрук.

Джеймисън очакваше Декър пред входа.

– Какво ще правиш?

– Каквото е необходимо – отвърна той.

Когато двамата влязоха, в коридора ги посрещна същият младеж, както и миналия път.

– А! Отново вие!

– Къде е госпожа Садърн?

– Заета е в момента.

– Този отговор не ми харесва – каза Джеймисън и извади значката си. – По-конкретно?

– Тя… тя работи върху клиент.

– Къде? – попита Декър.

– Не можете да влизате там.

– Как пък не!

Декър продължи по коридора и Джеймисън го последва.

– Ще се обадя в полицията! – извика след тях младежът.

– Добре – отвърна Декър.

Чуха шумове наблизо и ги проследиха. Така се озоваха пред вратата на стая в коридор, в който влизаха за пръв път.

Той хвана дръжката на бравата и погледна Джеймисън, която кимна. Декър отвори и влезе.

Лиз Садърн вдигна поглед от това, което правеше – подготвяше съпруга си за погребението му. Той лежеше гол на масата пред нея. Върху метална количка бяха наредени инструментите и козметиката, с които тя работеше.

– Какво, по дяволите, правите тук? – възкликна Садърн и се изправи рязко. – Как влязохте?