Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– А ти как мислиш? През канадската граница, разбира се. Беше толкова лесно. – Пърси погледна Декър. – Намериха бункера, нали?

Декър кимна.

– Онези неща вътре толкова ли са опасни, колкото твърди Даниълс?

– Очевидно. Ти не знаеше ли, че "онези неща", както ги наричаш, могат да убият милиони хора?

Пърси поклати пренебрежително глава.

– Не, той ме увери, че въздействието им ще остане локално. Химичните съединения се оказали прекалено тежки и ветровете не били в състояние да ги пренасят на големи разстояния. Зоната на поражение щеше да бъде окръжност с радиус сто и петдесет – сто и шейсет километра.

– И това е ужасно много.

– Глупости! Искаш ли да ти кажа нещо?

– Какво?

– Даниълс ми разкри каква е причината ВВС да прекратят програмата за разработване на биохимични оръжия. Това, което създали, не било в състояние да убие достатъчно хора. Това са вашите мили и добри Съединени американски щати. Няма да повярвате на какви гадости са способни. Сигурно си мислите, че аз съм лош…

– Не си мислим, знаем – отвърна Декър.

– Да, да, ако онези отрови бяха излезли навън, това щеше да сложи край на фракинга в Северна Дакота.

– За това ти плащат, нали? – попита Декър.

– Сумата беше умопомрачителна.

– Дори отровите да не се бяха разпространили на голямо разстояние, пак щяха да убият много хора – продължи Декър.

– Всеки подобен план предвижда и косвени жертви. Пентагонът ги отчита във всеки сценарий за водене на бойни действия, който разработва. Колко ще са жертвите сред цивилните? Колко деца ще получат куршум? Това е цената на бизнеса, наречен война. В него няма място за невинни. И ние сме като всички останали.

– Не, не сме. Не знаех, че си обявил война на собствената си страна – отбеляза Роби.

Пърси го погледна.

– Бях най-обикновен войник. Никога нямаше да стана нещо повече. Но бях достатъчно умен и амбициозен. Така стигнах до тук. Затова поех толкова рискове. Затова положих толкова усилия… А всичко се оказа напразно. – В гнева си той стисна здраво Джеймисън и тя извика от болка.

– Бомба с часовников механизъм? – каза Декър. – Споменал си я пред случаен човек в бара. Така стигнахме до теб. Но тогава мислехме, че си от добрите.

Пърси направи гримаса.

– Тъкмо бях научил за онези неща в бункера и не бях решил какво да правя. Почти през цялото време бях пиян. Осъзнаеш ли, че те очаква Армагедон, като нищо ще се пропиеш. В момента, в който изрекох тези думи, съжалих, че съм го направил, но дори не помня кой беше там…

– С твоя интелект можеше да отидеш в Силициевата долина и да спечелиш много повече пари, отколкото Чичо Сам ти плаща.

– Но никой не можеше да ми плати повече от онези, с които се свързах, а аз се издъних. Можех да стана един от най-богатите хора в тази страна, не се шегувам.

– И кой ти плащаше? – попита Роби.

– Дори и да знаеше кои са, нямаше да можеш да ги докоснеш.

– Защо?

– Защото те са наши доверени и ценни съюзници, затова. Никога не бихме ги разобличили публично. Не четете ли вестници? Ние сме такива загубеняци… Наясно сме колко лоши са тези наши съюзници, но не правим нищо. И знаете ли защо? Заради петрола! Направо ми се повдига!

– Косвените жертви включваха ли майка ти? – попита Декър.

Пърси помръкна.

– Вината е твоя, а не моя. Ти отиде там, за да разпитваш, и партньорите ми се притесниха, затова взеха решение да се погрижат за нея. Не исках да става така, но нямах избор. Но аз ще ѝ уредя хубаво погребение. А и за какво ѝ беше такъв живот? Видя къщата ѝ, нали? Прогнила съборетина насред пущинака. Мисля, че сега майка ми е на по-хубаво място.

Декър и Джеймисън трепнаха при тези жестоки думи.

– Кой ти даде правото да решаваш вместо нея? – попита Роби.

– Аз сам си го дадох! – сопна се Пърси.

– Ще ми отговориш ли на един въпрос? – попита Декър.

– Какъв?

– Ти ли уби Айрин Креймър, Хал Паркър и Памела Еймс?

Пърси изглеждаше искрено учуден.

– Познавам Хал, ходили сме на лов заедно… Не знаех, че е мъртъв.

– Може и да не е мъртъв, но изчезна безследно. А останалите?

– Никога не съм чувал за… как им бяха имената?

– Айрин Креймър и Памела Еймс.

Пърси поклати глава.

– Каквото и да се е случило с тях, аз нямам нищо общо.

– Излиза, че… – започна Декър.

– Излиза, че вие тримата сте мъртви, а аз – не. Не мога да повярвам, че оставихте оръжията. Това беше грешка.

Декър погледна Джеймисън. Тя обаче не гледаше към него. Изведнъж Алекс се свлече, сякаш беше изгубила съзнание, и Пърси се пресегна да я хване.