Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Клепачите на Роби помръднаха. Той отвори и затвори очи. Нито един друг мускул на тялото му не трепна и на пръв поглед то изглеждаше напълно неподвижно. Целта на Роби беше да провери колко здраво са вързани ръцете и краката му. Усети неприятната миризма във въздуха. Накрая се ослуша. За нечие присъствие, за някаква заплаха. Отвори очи и се огледа внимателно.

Намираше се в помещение без прозорци и врата. Това го озадачи, но само за миг, защото забеляза стълба, която водеше до дървен капак в тавана. Той повдигна ръце, докато не усети съпротива. Направи същото и с краката си. Погледна надолу и на оскъдната светлина от голата крушка над главата му едва успя да различи веригите около краката си, прикрепени към желязна халка в пода. Ръцете му бяха оковани отпред – единствената добра новина до момента.

Роби измести тежестта си надясно и видя масивната фигура на Еймъс Декър на няколко педи от себе си. И той беше окован. Неговите вериги минаваха през същата халка.

Декър бе дошъл на себе си и го наблюдаваше.

– Лоша работа – каза тихо той.

Роби кимна отсечено.

Нападателите бяха взели и двата му пистолета. Той усещаше липсата им. Не се съмняваше, че са взели и оръжието на Декър.

– Изненадаха ни – отвърна Роби.

– Имаш ли някаква представа къде се намираме? – попита Декър.

Роби се огледа отново.

– Под земята. Въздухът е застоял, долавям мирис на плесен и петролни продукти. Няма прозорци, само капак на тавана. Предполагам, че е стар подземен склад, разположен край изоставен сондаж.

Декър успя да се надигне и опря гръб в стената. Роби направи същото. Двамата седяха рамо до рамо и се взираха в дебелите вериги, които препречваха пътя им към свободата.

– Имам чувството, че ме е прегазил камион – оплака се Декър. – Но нямам спомен какво се случи. Абсолютно никакъв. А това е странно.

– Вероятно са използвали същата смес, която приложих на онази жена във военновъздушната база. В нея има компонент, който води до мигновено обездвижване, и друг, който предизвиква амнезия. Няма да си спомним какво се е случило, кого сме видели, как са ни нападнали… Това е спрей, който действа почти веднага.

– Имаш ли план как да се измъкнем?

– Работя по въпроса – отвърна Роби и отново изпробва здравината на веригите.

А те бяха масивни, без дефекти, пукнатини или каквито и да било други слаби места. Халката в пода беше дебела поне пет сантиметра. Дори слон нямаше да се справи с нея. Беше захваната за стоманена плоча, монтирана в пода с помощта на големи болтове. Роби погледна капака на тавана.

– Има само един начин да излезем. Чудя се обаче дали и той не е блокиран за всеки случай.

– Не мисля, че ще стигнем толкова далече, така че какво значение има?

Роби не му отговори. Той се пресегна, вдигна тениската си и разкопча колана си.

– Не ми казвай, че носиш киселина, която разяжда метални вериги – каза Декър, който наблюдаваше изумено действията му. – Май видях нещо подобно по телевизията.

Роби отлепи един участък от вътрешната страна на колана си и извади две тънки парчета метал, които бяха скрити там.

– Не, това са най-обикновени шперцове. А и ние не участваме във филм.

Той отключи оковите си за броени секунди, след което освободи и Декър. Сега Роби насочи вниманието си към стълбата и капака на тавана.

– Стой тук, докато проверя какво е положението – каза той, хвана се за стълбата и започна да се изкачва. Когато стигна до дървения капак, огледа внимателно рамката – търсеше жица, връв, батерия или нещо друго, което да подскаже, че мястото е превърнато в смъртоносен капан. Като не видя нищо подозрително, той просто натисна капака, който не помръдна и с милиметър. – Заключено – обяви Роби. – Защо ли не съм изненадан?

Слезе и огледа отново помещението. В една стара кофа откри четири дълги железни шипа. Роби ги затъкна в колана си, събу единия си ботуш и отвори малкия тайник в тока му.

Това, което Декър видя, приличаше на парче пластилин.

– С-4? – попита той.

– Семтекс, но върши същата работа – отвърна Роби, който извади още нещо от тайника и се залови да действа.

Когато приключи, той се качи отново по стълбата, долепи пластичния експлозив до капака, извади две жички и заплете краищата им. После се спусна бързо, побутна Декър и двамата отстъпиха възможно най-далече от стълбата.

Десет секунди по-късно експлозивът бе детониран и капакът полетя във въздуха. Пътят за бягство беше открит.