Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Имам чувството, че целият ми свят се обърна с главата надолу.

– Напълно те разбирам – отвърна Декър.

– Какво ще правите сега? – попита Садърн.

– Ще открием убиеца – заяви Декър. – Това е единствената причина да сме тук.

– Е, някакви идеи как да открием убиеца? – попита Джеймисън.

Двамата с Декър бяха в нейната стая в хотела. Той не беше проронил нито дума, откакто бяха излезли от бара.

Не ѝ отговори веднага, но след малко все пак каза:

– Да се върнем на основните въпроси: мотив, средство, възможност.

– Добре, Каролайн е имала мотив да убие баща си. Очаквала е да наследи бизнеса и е побесняла, когато той е продал всичко. Но тя не е имала възможност. Видяхме я в града приблизително по времето, когато е бил убит Досън. Следователно тя отпада. Предполагам, че Шейн може да е имал мотив да убие баща си, тъй като също е очаквал наследство. Той обаче има алиби за убийството на Макклелън. Екзотичната отрова идва от място, което Хю често е посещавал. Съмнявам се, че някой друг в града лети редовно до Австралия. И макар да мисля, че той не се е самоубил, това не означава, че не е убил Макклелън. От думите на Лиз Садърн съдя, че може да е имал мотив, ако е решил, че Макклелън стои зад смъртта на съпругата му. Жадувал е за отмъщение.

Декър стана, без да отговори, и тръгна към вратата.

– Къде отиваш? – възкликна изумено Джеймисън.

– На разходка.

– Защо?

– Трябва да помисля. Нещо не е наред.

След като той излезе, Джеймисън се отпусна тежко на леглото, вбесена от поведението на партньора си, покри лицето си с възглавницата и изкрещя в нея.

Навън беше хладно и ветровито, затова Декър пъхна ръце в джобовете си, докато крачеше из тъмните и почти пусти улици на Лондон. В този случай бяха замесени прекалено много хора и точно това го правеше толкова сложен – не можеше да си избере една посока и да следва единствено нея. Затова и действията му бяха по-скоро пасивни, отколкото активни. Всеки път, когато чувстваше, че тъкмо е напипал нещо, то му се изплъзваше и друго събитие го тласкаше в съвсем нова посока. Вярваше, че част от объркаността му се дължи на случайности, но друга беше предизвикана от нечии съвсем преднамерени действия. В това също не можеше да има никакво съмнение.

Декър влезе отново в "Окей, жокей", седна на бара и си поръча бира. А после обхвана бутилката с длани, затвори очи и върна лентата в главата си.

Айрин Креймър беше мъртва.

Памела Еймс беше мъртва.

Хал Паркър беше изчезнал.

Бевърли Пърси беше мъртва.

Уолт Садърн се беше самоубил.

Брад Даниълс едва не бе загинал.

Стюарт Макклелън беше мъртъв.

Хю Досън беше мъртъв.

Цял куп чуждестранни наемници също бяха мъртви благодарение най-вече на Роби и Рийл, но това не означаваше, че наблизо не дебнат други техни "колеги".

Въпреки всичко Декър не смяташе, че тайният затвор има някаква връзка с останалите събития. Това беше отделен случай, който вече бе разкрит, и виновните щяха да си понесат наказанията.

Но очевидно Американската енергийна компания и бункерът с токсични химикали и биологични оръжия бяха свързани. И виновните не бяха открити и наказани.

Още един въпрос измъчваше Декър. Откъде наемниците бяха научили за секретния бункер с оръжия за масово унищожение? Брад Даниълс задължително щеше да спомене, ако в старческия дом бяха идвали непознати и бяха задавали необичайни въпроси.

По метода на изключването излизаше, че наемниците са получили тази информация или от Бен Пърси, или от Айрин Креймър. След което спокойно са купили терена, в който е бил погребан бункерът, и са започнали да сондират.

Креймър обаче беше мъртва. Декър не се съмняваше, че същата участ е сполетяла и Пърси. Възможно ли беше наемниците да са научили една част от историята от Пърси, а друга от Креймър? Заради което впоследствие всеки от тях е трябвало да умре.

А после Декър си зададе един въпрос, който до момента изобщо не му бе хрумвал.

Възможно ли е Пърси и Креймър да са се познавали? И да са работели заедно, за да разберат какво става. След което някой да ги е разкрил и ликвидирал.

Какво беше погълнала Креймър, което някой толкова отчаяно е искал, че е разрязал стомаха ѝ, за да го вземе?

Все важни въпроси. Без отговор.

А на този етап от разследването Декър трябваше вече да има поне един отговор.

Той отвори очи, отпи от бирата си и огледа мрачно бара.

Този град започваше да го уморява с упоритостта си да не разкрива тайните си. Дори феноменалната му памет не бе в състояние да му помогне.