Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Шейн погледна Кели.

– Какво мислиш, Джо?

Полицаят закова поглед в дланите си.

– Знаеш, че враждуваха години наред. Може на Хю да му е дошло до гуша. Може затова да е продал всичко на баща ти, а после да се е погрижил той да не се наслади на резултата от сделката.

– Но защо Хю ще се самоубива? Нали така и той няма да се наслади на парите си? – изрази съмнение Джеймисън.

– Чувството за вина кара хората да вършат глупости – отвърна Кели. – Но сте прави, че в това няма никаква логика.

След като сервитьорката донесе бира на Шейн, той отпи глътка и погледна Декър.

– Край Колонията става нещо голямо. Пълно е с хора, коли, камиони… издигнаха ограда, отвъд която не се вижда абсолютно нищо. Знаеш ли какво правят?

– И аз видях оградата, докато минавах оттам – каза Садърн.

– Какво си чувал за Американската енергийна компания? – обърна се Декър към Шейн.

– Срещал съм техни представители из града, но никога не съм разговарял тях. От време на време минавах покрай сондажите им.

– Напълно сме изолирани от онова, което става там, Декър – оплака се Кели. – Виждам, че мястото гъмжи от федерални. Ти трябва да знаеш нещо.

– Но не мога да го споделя – отвърна Декър и погледна към Шейн. – Ти наистина ли нямаш представа дали баща ти ти е оставил нещо? Разбрах, че не се интересуваш от бизнеса и парите му, но все пак… Повечето хора на твое място биха проявили интерес.

Шейн допи бирата си и каза:

– Бях в армията, сражавал съм се във война… Едва не загинах на няколко пъти, затова никога не съм си мислил, че ще надживея баща ми. Какво ме интересува дали ми е оставил парите си? Това са пари, които е изкарал, като е вадил петрол и е съсипвал земята. Не ги искам и нямам нужда от тях.

– Какво ще правиш тогава? – попита Садърн.

– Имам си фермата, имам си собствени пари. Ако той ми е оставил нещо, може да го даря на някой в нужда. Познавам доста ветерани, които едва свързват двата края.

– Много благородно, Шейн – каза Джеймисън.

– А Каролайн? – попита Декър.

– Какво за нея?

– Предполагам, че тя е наследила парите на баща си.

– Сигурно. Хю я обожаваше.

– Познаваше ли добре брат ѝ? – намеси се Джеймисън.

Шейн кимна бавно и лицето му помръкна.

– Той беше много свестен. Добър, любезен, забавен. Човек с голямо сърце. Бяхме приятели. Не заслужаваше това, което му се случи.

– Разбрахме, че е бил гей – каза Джеймисън.

– Е, и?

– Но баща му не е проявил разбиране, така ли?

– Той превърна живота му в ад. Затова Хю-младши се самоуби.

– Каролайн спомена, че се е нагълтал с хапчета – каза Джеймисън.

– Не беше оставил бележка, а запис. Беше… беше много тъжно – обясни Кели.

– Ти прослуша ли го?

– Наложи се, защото работих по случая. И дори пазя копие. Но не съм го пускал оттогава. Не се срамувам да призная, че се разплаках, като го чух.

– Каролайн и майка ѝ сигурно са били съсипани – отбеляза Джеймисън, а Садърн кимна.

Кели сви рамене.

– Така беше. Мисля, че тази трагедия щеше да отчужди завинаги Каролайн от баща ѝ, ако не беше смъртта на Мади. Останаха само двамата. Не казвам, че тя не го обича, но… беше сложно.

– Каролайн ни каза същото – кимна Джеймисън.

Телефонът на Декър изпиука. Той го извади и прегледа снимките и докладите, които бе получил като прикачени файлове към имейла. Отначало сякаш се напрегна, но после лицето му просветна.

Джеймисън забеляза това и прошепна:

– Какво има?

Декър погледна към стълбите, по които се бе качила Досън, и се надигна от мястото си.

– Къде отиваш? – попита Джеймисън.

– Трябва да видя Каролайн.

– Нека дойда и аз – предложи Садърн. – Тя все още е много уязвима.

– Добре, но каквото и да чуете, не бива да го споделяте с никого.

– Ясно.

– Надявам се, че това не включва мен! – обади се Кели. – Все пак аз разследвам случая.

– Ще те държим в течение – увери го Джеймисън.

Тримата станаха и тръгнаха към стълбите, а Кели и Шейн ги изпратиха с тревожни погледи.

Пространството над бара беше заето от няколко помещения. Имаше салон, който най-вероятно се използваше за различни събития. Покрай стените бяха наредени столове и сгъваеми маси, а големият бюфет в далечния край беше отрупан със салфетки и покривки. Декър, Джеймисън и Садърн прекосиха това помещение и минаха покрай бар, който беше умалено копие на онзи долу. Декър забеляза кълбо канап върху една от масите. Той го взе и го пъхна в джоба си.

– За какво ти е? – попита Джеймисън.