Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Не казвам, че няма да има последици – отвърна Синия. – Просто тези последици няма да станат публично достояние.

– Ще потулите всичко?

– И тъй като вие сте бивша журналистка, всяка клетка от вашето тяло се бунтува при самата мисъл да покрием случая. Трябва да призная, че сте напълно права. Казвам само, че въпросът е твърде сложен и не всички хора, които управляват тази страна, вярват в прозрачността.

Джеймисън поклати печално глава, но не каза нищо.

– Все още не сме открили кой е убил Креймър и Еймс и кой е отвлякъл Паркър – каза Декър. – Вероятно той е убил и Пърси, и майка му.

– И е изнудвал Садърн – добави Джеймисън. – Сигурно е от същите хора, които стоят зад заговора с биохимичните оръжия.

– Възможно е да е местен човек, който работи в сътрудничество с чужди елементи – предположи Роби.

– Мисля, че е точно така – съгласи се Декър. – Остава да открием въпросния местен.

Декър, Бейкър и Джеймисън вечеряха в "Окей, жокей".

– Откакто напуснах лагера за новобранци, не съм бил подлаган на толкова прегледи и изследвания – отбеляза Бейкър, след като отпи от бутилката си бира.

– Можеше да е по-лошо – каза Джеймисън. – Можеше да лежиш в моргата.

Бейкър кимна.

– Значи вече се е разбрало какво има долу? Видях доста хора на мястото, преди да го оградят.

– Да речем, че става въпрос за много опасни отрови, разработени в миналото, които изобщо не е трябвало да бъдат оставяни в онзи бункер – отвърна Джеймисън.

Бейкър поклати глава.

– Военните пак се правят на Господ. Кога най-после ще си научат урока?

– Едва ли ще го доживеем – каза Декър. – Чу ли за Хю Досън?

Бейкър кимна тъжно.

– Опитах се да посетя Каролайн в болницата, но ми казаха, че са ѝ дали успокоителни и още спи. Как е тя?

– Ще ѝ трябва време – отвърна Джеймисън. – Преживяла е доста.

– Шейн също изгуби баща си, но при него положението е по-различно – обади се Декър. – Макар че, както разбрахме, и Досън не е бил светец.

– Като се има предвид, че той е убил Макклелън, мисля, че и Шейн, и Каролайн преживяха истинска трагедия – възрази Джеймисън.

– Моля? За какво говорите? – възкликна Бейкър.

Декър му обясни набързо какво се е случило.

Зет му отпи замислено от бирата си.

– Това май доказва, че щастието не се купува. И двамата имаха купища пари, а сега са мъртви и не могат да се насладят дори на един цент от тях.

Вратата се отвори и Декър погледна натам. В заведението влязоха Кели, Шейн, Садърн и Каролайн Досън, която изглеждаше съсипана.

– Отново са се събрали заедно – каза Джеймисън.

– Сестрата и почетните ѝ братя – добави Декър.

– Които биха предпочели да са нещо друго – продължи тя.

Кели пръв ги забеляза и поведе останалите към тяхната маса.

Бейкър се изправи и подаде ръка на Каролайн.

– Опитах се да те видя в болницата, но ти спеше, Каролайн. Много съжалявам за… за всичко.

– Благодаря ти, Стан, много мило – отвърна тя с нетипично тих и провлачен глас.

Декър забеляза помътнелия ѝ поглед и неуверените ѝ движения; те му подсказваха, че още не се е възстановила напълно от преживяното.

Джеймисън също ги забеляза, затова попита:

– Сигурна ли си, че можеш да излизаш? Не трябва ли да си болницата?

– Повтарях ѝ същото, докато останах без глас, но тя не ме послуша – обади се Садърн.

– Не исках да стоя в болницата. Хваща ме клаустрофобия – отвърна Каролайн.

– Лекарите казаха, че вече е добре – намеси се Шейн. – Просто не бива да се преуморява.

– Да те закараме вкъщи? – предложи Джеймисън.

– Не – отвърна Каролайн, – ще остана в моята стая горе и ще…

– Искаш ли да дойда с теб? – попита бързо Кели.

– Мога и аз да дойда – добави Шейн.

– Не, ще се оправя. Благодаря ви, момчета. – Каролайн погледна Садърн и каза: – Благодаря ти, че ми правеше компания в болницата, Лиз. Ще ти звънна утре.

– Лека нощ! – отвърна Садърн.

Каролайн им обърна гръб, а останалите я проследиха с поглед. После Шейн, Садърн и Кели седнаха на масата.

– Не изглежда добре – отбеляза Бейкър.

– Все пак преживя нещо ужасно – заяви Садърн.

– Шейн също изгуби баща си – каза Кели и добави: – И то по ужасен начин.

Шейн вдигна рамене, повика сервитьорката и си поръча същата бира, която пиеше Декър.

– Баща ми не ме обичаше, но въпреки това не заслужаваше да умре така. Настина ли смятате, че Хю го е убил?

– Не знам защо ще оставя бележка със самопризнания, ако не го е направил… – отвърна колебливо Джеймисън.