Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Може Креймър да е открила доказателство, което да е погълнала, и затова да са разрязали тялото ѝ. А после са шантажирали Садърн да манипулира резултатите от аутопсията.

– Всичко се връзва – съгласи се Декър. – Не виждам друго логично обяснение.

– Който стои зад това, разполага със сериозни средства.

– Както Роби спомена, наемниците, които изпратиха в района, също струват много пари.

– Но какъв е смисълът да използват биохимични оръжия в толкова отдалечен район? Резултатът би бил ужасен, където и да се случи това. Ако искаш обаче да нанесеш най-големи щети, пускаш отровите в голям град, където да засегнеш милиони хора и да съсипеш имущество за милиарди долари.

– Вероятно са преценили, че е невъзможно да разкопаят бункера, без никой да разбере. И че няма начин, ако стигнат до него, да проникнат вътре и да изнесат безопасно химикалите. А после и да ги транспортират незабелязано.

– И все пак…

– Забравяш, че тук не живеят много хора, но пък има нещо, което струва милиарди долари.

– Разбира се! Нефт и газ! Биохимичните оръжия ще превърнат района в необитаема пустош и ще заразят петролните полета за векове наред.

– Точно така.

Когато пристигнаха пред хотела, Джеймисън спря до бордюра и попита:

– А сега какво?

– Не знам за теб, но аз смятам да взема душ. Може от тръбата да не е излязло нищо, но може и да е излязло. Кой знае. Ще се обадя на Стан и ще му кажа да направи същото.

Джеймисън облещи очи.

– Имаш право. И аз ще взема душ. Ще използвам всичкия сапун.

Двамата тъкмо се канеха да излязат от джипа, когато от лявата страна изникна Джесика Рийл и каза:

– Трябва да дойдете с мен.

– Защо?

– За обеззаразяване.

– Разбрахте ли какво има там долу? – попита притеснено Джеймисън.

– Не напълно, но възможностите, които анализираме, изискват незабавно да се подложите на обеззаразяване и изследване.

– Зет ми… – започна Декър.

– Вече е при нас. Същото се отнася и за мъжете от бетоновоза. – Тя посочи един микробус, паркиран по-надолу по улицата. – Качете се и облечете костюмите, които сме ви приготвили.

– Чакай малко – да не искаш да кажеш, че сме заразни?

– Казвам само, че не знаем с какво си имаме работа. Аз ще се погрижа за джипа ви. Той също трябва да бъде изследван. – Рийл отстъпи назад и ги подкани да тръгват.

Декър и Джеймисън се качиха и облякоха костюмите за биологична защита. Те разполагаха дори със собствена система за подаване на въздух, която работеше в затворен цикъл.

– Това започва да ме плаши – каза Джеймисън през маската на лицето си. – Наистина ли смяташ, че сме заразени?

– Скоро ще разберем – отвърна Декър. – Дано не сме, защото…

– Ясно защо.

– Имах предвид, че ни чакат няколко неразкрити убийства.

На следващия ден Декър, Джеймисън, Бейкър и колегите му, както и всички превозни средства, които бяха използвали, бяха подложени на безброй изследвания. Всичко изглеждаше наред. Каквото и да бе имало в онази тръба, първо водата, а после и бетонът не му бяха позволили да излезе на повърхността. На мястото вече работеше екип за химическа защита, достъпът до района бе ограничен, а въздухът и почвата се анализираха с най-съвременни технологии.

Джеймисън и Декър влязоха в малка конферентна зала в хотела. Срещу тях седяха Роби, Рийл и Синия.

– Браво на вас! Спасихте живота на много хора.

– Целта бяха залежите от нефт и газ – отвърна Декър.

– Което обяснява оживената комуникация с Близкия изток – отбеляза Синия.

– Искате да кажете, че заплахата е дошла от там? – попита Джеймисън.

– Така подозираме, а и звучи логично от гледна точка на глобалната икономика. Фракингът в Северна Дакота помага на страната ни да си осигури до голяма степен енергийна независимост – обясни Синия. – Това е добре за нас, но се отразява зле на страните производителки на петрол, включително на членовете на ОПЕК и най-вече на саудитците. Продължаваме да внасяме от тях, но не и същите количества както преди.

– Какво точно е било заровено долу? Никой не ни каза нищо.

– Защото все още не знаем със сигурност. Но веднага щом научих какво сте открили, се свързах с високопоставени служители в Пентагона. Информирах ги за ситуацията и след по-настойчиво подканяне от моите шефове те провериха архивите.

– Какъв е резултатът? – попита Джеймисън.

– Оказа се, че преди години служители на ВВС по всяка вероятност не са изпълнили президентската заповед за преустановяване на производството на биохимични оръжия и унищожаване на запасите. Работата по един от проектите е продължила. И онова, което е било произведено, се е озовало в бункера, който открихте.