Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Никак не е странно, ако искат да изкарат онези отрови на повърхността – отвърна Декър. – Ще заразят целия окръг, може би дори целия щат.

– Но как ще извадят химикалите навън? – попита Джеймисън. – Това не е нефт, който налягането изхвърля навън, както Стан ни беше обяснил.

– Чухте ли това? – прекъсна ги Бейкър.

– Кое? – не разбра Декър.

– Това тихо бръмчене отнякъде… Предполагам, че става въпрос за вакуумна система, вградена в оборудването им. Тя ще засмуче химикалите и ще ги извади на повърхността.

– Можем ли да я спрем? – попита Декър.

Бейкър поклати глава.

– Ще ми отнеме прекалено много време да я открия и да измисля какво да правя. И ако тя вече е засмукала отровни вещества, вероятно е късно. То е като да пъхнеш маркуч в резервоара на автомобил – засмуче ли, бензинът ще потече дори да не правиш нищо повече.

– Но ако са скрили онези гадости под земята преди толкова десетилетия – каза Джеймисън, – те трябва да са в бутилки или контейнери, наредени по рафтове и запечатани в херметически затворен бункер. Не би трябвало да излязат навън само заради някаква си помпа.

Бейкър щракна с пръсти.

– Точно това ще стане, ако преди това са спуснали детонатор и са взривили всичко. Така биха пробили контейнерите и биха повишили налягането в бункера. Пробият ли веднъж стената, химикалите – особено ако са предназначени за разпръскване във въздуха – ще потърсят най-слабото съпротивление, за да излязат навън. А това е вентилационната тръба. Това ми се струва най-логично.

Бейкър погледна тръбата, висока малко над три метра и половина, и извади телефона си.

– Рик, обажда се Стан. Трябва ми бетоновоз с помпа на терена на Американската енергийна компания… Да, знам, че не е наша работа. Просто го направи и им кажи да побързат. Би трябвало да имаме бетоновоз, който да е готов да потегли веднага. Искам го тук след десет минути. Най-добре след пет. Действай!

– Момчета!

Джеймисън, която се бе върнала във фургона, сега стоеше на стъпалата и викаше Декър и Бейкър.

Те се втурнаха вътре. Тя посочи екрана и попита:

– Стан, това не е ли индикаторът за налягане, който ни показа в твоя фургон?

– Точно така.

– Току-що рязко се покачи.

– Какво означава това? – попита притеснено Декър.

– Означава, че каквото и да има в онзи бункер, сега се качва нагоре. И то бързо.

– По дяволите! – възкликна Джеймисън.

– Елате! – извика Бейкър.

Тримата излязоха навън и Бейкър започна да оглежда терена.

– Какво търсим? – попита Джеймисън.

– Нещо, с което да запушим тази тръба.

– Не можем ли да затапим горния ѝ край? – попита Декър.

– Тя се издига на повече от три метра и половина над земята, Еймъс. Освен това виждаш ли нещо, с което да я затапим? Ако си прав за онези гадости в бункера, трябва да я затворим херметически.

– Метален капак дали ще свърши работа? – предложи Джеймисън.

– Налягането в тръбата по принцип е високо, а към него трябва да прибавим и въздуха, хванат в капан в онзи бункер под земята. Не заварим ли капака, той не може да издържи, а нямаме никакво време.

Тримата продължиха да се оглеждат трескаво.

– Там! – извика Бейкър.

Той сочеше маркуч, свързан с резервоар с поне четири тона вода. Бейкър грабна маркуча и хукна към вентилационната тръба. Взе един сандък, допря го до нея и се качи отгоре.

– Алекс, вземи маркуча и се качи на раменете ми. Еймъс, виждаш ли ръчната помпа, монтирана върху резервоара? Щом Алекс прехвърли края на маркуча в тръбата, започни да помпаш, сякаш животът ти зависи от това.

– Ами то си е точно така – промърмори Декър и зае позиция.

Джеймисън хвана маркуча. Бейкър се наведе и тя се покатери на широките му рамене. Намести се и той се изправи. Върхът на тръбата се издигаше на две педи над протегнатите ѝ ръце, но въпреки това тя успя да прехвърли маркуча през ръба.

– Давай, Еймъс! – извика Бейкър, което беше напълно излишно, тъй като Декър вече помпаше като луд.

Няколко секунди по-късно водата потече в тръбата.

– Сигурен ли си, че ще свърши работа? – попита Джеймисън.

– Водата е по-тежка от въздуха. Би трябвало да ни осигури малко време, докато пристигне бетоновозът.

– Как ще разберем дали сме успели? – извика Джеймисън.

– По това дали ще останем живи – отвърна Декър, който дишаше тежко и изпомпваше вода с бясно темпо.

Няколко минути по-късно се появи бетоновозът. Бейкър нареди на обърканите си колеги да залеят вентилационната тръба с бетон.