Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Моля?

– Казах на Каролайн, че според мен баща ѝ я е виждал точно така. А тя отвърна, че не е вярно.

– Струва ми се, че е права – отвърна Садърн.

– И така, Досън е убил конкурента си, след което се е застрелял. Поне тази част от разследването е ясна – каза Джеймисън, която шофираше на връщане към хотела, и погледна партньора си. – Декър, чуваш ли ме?

Той не отговори.

– Освен това смъртта на Досън и Макклелън няма нищо общо с бомбата с часовников механизъм – продължи тя. – В това отношение не сме напреднали и с милиметър.

– Не съвсем.

– Какво означава "не съвсем"? – попита Джеймисън. – Премълчаваш ли нещо? Мразя, когато го правиш. Аз съм твоя партньорка. Обзалагам се, че Роби не крие нищо от Рийл.

– Не крия нищо от теб. Просто разсъждавам.

– Над какво?

Декър затвори очи и се върна назад в спомените си.

– Като стана въпрос за бомбата, спомняш ли си какво ни каза тя за Креймър? Повтори ни думите ѝ, че не трябвало да садят нищо на тази почва.

– Чакай малко! Кой ни го е казал?

– Джудит Уайт. Креймър я посъветвала да не отглеждат никакви култури там. Това ни каза Уайт, когато говорихме с нея.

– Така беше – съгласи се Джеймисън. – Фермата им се намира точно до военновъздушната база. Да не мислиш, че…

Декър не отговори веднага, тъй като разсъждаваше върху нов спомен. Върху нещо, което Даниълс беше казал. А то звучеше още по-зловещо от коментара на Креймър.

– Да отидем отново в Колонията.

– Защо?

– Просто ме послушай, Алекс.

– Добре, но да знаеш, че никак не ме улесняваш – сопна се тя.

– С мен никога не е лесно.

– Но можеш да полагаш усилия от време на време.

Джеймисън направи рязък обратен завой и продължи в срещуположната посока.

Четиресет минути по-късно двамата спряха пред металната порта на Колонията. Беше затворена.

Джеймисън изключи двигателя и попита:

– А сега какво?

Декър излезе навън и започна да се оглежда. Тя се присъедини към него.

– Какво търсим?

Той продължаваше да се взира в безкрайните полета.

– Братята са от доста време тук, нали?

– Много добре знаеш.

– Имам предвид точно на това място.

Джеймисън се поколеба.

– Като гледам… май са тук от дълги години. Все пак е нужно известно време, за да се построят къщите, плевните, работилниците и всичко останало, което виждаме.

Декър впери поглед в двата трактора, които се движеха бавно из нивите в далечината. Зад тях се намираше военновъздушната база.

– Да, права си.

– Но защо времето е толкова важно?

– Това е само моя теория – отвърна разсеяно Декър.

– Можеш ли да ми обясниш тази твоя теория? – попита рязко тя.

Той не отговори, а тръгна обратно към джипа. Джеймисън го последва, свъсила вежди.

– Не може да бъде! – възкликна Декър и спря пред дясната врата.

– Кое?

– Ако бяха на територията на военновъздушната база… – започна той, но Джеймисън най-после разбра какво има предвид и го изпревари.

– Биохимичните оръжия. Никой не може да се добере до тях, но само ако са складирани в базата. Което означава, че те се намират на територията, която военните са продали.

– Именно. Но не мисля, че това е земята на Братята. Как е възможно някой да се надява да стигне тайно до запасите от оръжия за масово унищожение, без Братята да разберат? – Декър се замисли угрижено. – И защо Креймър ще предупреждава Джудит Уайт да не садят нищо в тази почва?

– Искаш да кажеш, че ако оръжията са заровени в земята, контейнерите биха могли да протекат и да заразят почвата?

– Именно.

Едва сега Джеймисън осъзна напълно теорията на Декър.

– Но част от земята е отдадена под наем. Братята не я контролират.

– Нефтодобивниците! Да тръгваме! – викна той.

Двамата скочиха бързо в джипа.

Не след дълго Джеймисън отби срещу парцела на Американската енергийна компания.

– Носиш ли си бинокъла?

Джеймисън отвори жабката и го извади.

Декър фокусира лещите и огледа терена, след което насочи вниманието си към военновъздушната база в съседство и земята между нея и сондите.

– Видя ли нещо интересно? – попита Джеймисън след минута.

– По-интересно ми се струва това, което не виждам.

– И какво е то?

– Никой не работи на това място. Празно е. Дали са приключили с фракинга?

– Дай да видя.

Джеймисън огледа внимателно терена и свали бинокъла.

– Но ако са приключили с фракинга, защото не виждам пламъци над вентилационната тръба? Спомняш ли си, беше ми направило впечатление, а ти го нарече чудо. Не виждам и помпи, които да изваждат нефта на повърхността както при другите сондажи.