Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Дали? – отвърна Декър, без да откъсва поглед от трупа.

На следващия ден Джеймисън и Декър отидоха в болницата да посетят Каролайн, която лежеше в леглото бледа и отпаднала. Лиз Садърн седеше на стола срещу нея и наблюдаваше приятелката си с искрено съчувствие.

– Каролайн, защо отиде при баща си? – попита Джеймисън.

Каролайн вдигна поглед към нея.

– К-к-какво?

– Защо отиде при баща си?

Каролайн затвори очи и се унесе.

– Да излезем отвън – предложи Садърн. – Тя трябва да си почива. Мисля, че сътресението се оказа по-силно от първоначалната диагноза на лекарите.

В коридора Декър ѝ каза:

– Хю Досън ни сподели, че двете с Каролайн сте станали добри приятелки… почти като сестри.

Садърн се усмихна.

– Аз съм по-голяма от нея, но да, сближихме се. – Изражението ѝ помръкна и тя продължи: – Когато чух какво се е случило, не можах да повярвам. Лекарят ми каза, че са ѝ дали лекарства, за да заспи. Почти не мигнала през нощта. Вероятно е изпаднала в шок от самоубийството на Хю.

– Разговаряхте ли с нея? – попита Декър.

Садърн кимна.

– Само за няколко минути. Ту се унасяше, ту идваше на себе си.

– Добре, в такъв случай знаете повече от нас. Какво ви каза?

– Доколкото разбрах, е отишла при баща си, за да обсъдят някакви делови въпроси. Не ми каза какви точно…

– Да, вие не знаете… – започна Джеймисън.

– Какво не знам?

– Хю Досън е продал целия си бизнес на Стюарт Макклелън.

– Продал го е? – зяпна смаяно Садърн.

– Да, всичките фирми, имоти… Всичко.

– Включително "Мади"?!

– И него – потвърди Джеймисън.

– Предполагам, че това обяснява защо Каролайн е отивала там. Това ще я съсипе. – Садърн помълча и попита: – Значи първо се е самоубил Стюарт, а после и Хю, така ли?

– При Макклелън може да не е самоубийство – отвърна Джеймисън.

– Смятате, че някой го е убил?

– Какво друго ви каза Каролайн? – намеси се Декър.

– Говореше малко несвързано, но разбрах, че Хю е предал доверието ѝ… Едва сега осъзнавам какво е имала предвид.

– Нещо друго? – попита Джеймисън.

Садърн помръкна.

– Каза, че е отивала при него, за да му поиска обяснение. когато го е видяла… мъртъв. Тогава изпадна в истерия, аз повиках сестрата и тя ѝ даде успокоително.

В този момент Шейн дотича при тях, като се оглеждаше трескаво.

– Какво става, по дяволите? Току-що се върнах. Джо ми изпрати съобщение, че Каролайн е в болницата, но не ми каза защо.

– Тя ще се оправи, Шейн – отвърна Джеймисън. – Но е в шок. Баща ѝ е мъртъв.

Шейн се извърна рязко към нея.

– Мъртъв?! Как така?

– Открихме го в дома му снощи. Прилича на самоубийство.

– Къде е Каролайн? Трябва да я видя!

– Тя спи.

– Въпреки това трябва да я видя.

Влязоха в стаята. Шейн се спусна към леглото и погледна Каролайн.

– Сигурни ли сте… сигурни ли сте, че ще се оправи?

– Да – отвърна Садърн. – Получила е сътресение на мозъка и се нуждае от почивка.

Каролайн се размърда в съня си, а Шейн отстъпи крачка назад и прошепна:

– Защо се е самоубил?

Декър погледна Джеймисън, преди да попита:

– Ти знаеше ли, че баща ти и Хю Досън подготвят сделка?

Шейн се тръшна на един стол.

– Да, знаех, че планират нещо, но не и подробностите. Възможно е баща ми да е предпочел да скрие тази информация от мен. И да, знаех, че се срещат тайно. Но нямах представа, че сделката обхваща целия бизнес на Хю.

– Новината изненада ли те? – попита Джеймисън. – Че баща ти купува всички компании и имоти на Досън?

– На Хю отдавна му беше дошло до гуша от това място. Не мога да го обвинявам. Тук всичко е свързано с добива на нефт и газ. Става въпрос за хиляди приходящи, на които изобщо не им пука за Лондон. Искат само да спечелят малко пари и да се върнат там, откъдето са дошли.

– Не е така, Шейн – възрази Садърн. – Все повече семейства остават тук.

Той махна с ръка.

– Лондон винаги ще бъде един провинциален град. А когато изпомпат целия нефт, какво ще правят пришълците тогава? Мислиш, че ще останат?

– Досън е искал да продаде всичко? – прекъсна го Декър. – Сигурен ли си?

– Още докато беше жива Мади, възнамеряваха да заминат за Франция. Цялото семейство, включително Каролайн.

– Но после Мади е загинала – каза Джеймисън.

Шейн кимна.

– А Хю построи онази огромна къща. Но виждахме, че сърцето му е другаде.

– С една дума, наистина е искал да продаде всичко?

– Да, а баща ми беше единственият, който имаше достатъчно пари, за да плати исканата цена. Сделката щеше да се отрази добре на бизнеса му. Той щеше да плаща на работниците, които вадят нефт и газ, а те щяха да му връщат парите под формата на наеми, храна и така нататък.