Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Каквато е била практиката в някогашните миньорски градчета – отбеляза Декър.

– Точно така.

– Искам сега да си поемеш дълбоко дъх, Шейн – каза Декър.

– Защо?

– Защото ще ти съобщя нещо, което ще те разстрои.

– За бога, Декър! Виждал съм приятелите ми да загиват пред очите ми в Ирак и Афганистан!

– Добре. Имаш ли представа защо Досън е оставил предсмъртна бележка, в която твърди, че е убил баща ти?

Кръвта се отцеди от лицето на Шейн.

– Хю е признал, че е убил баща ми?

– Пише го в бележката, която открихме. А и някои улики подсказват, че баща ти не се е самоубил.

– Какви улики? – попита веднага Садърн.

– Не мога да навлизам в подробности – отвърна Декър.

Шейн се изправи на омекналите си крака.

– Убил е баща ми?

– Поне според бележката – каза Джеймисън.

– Сигурни ли сте, че той я е написал?

– Няколко души разпознаха почерка му.

– Мамка му! – Шейн се обърна, погледна Каролайн и попита тихо: – Тя… тя знае ли?

Декър поклати глава.

– Не знае. – Замълча, погледна преценяващо Шейн и продължи: – Разбира се, след смъртта на баща си ставаш много богат. – После се обърна към леглото, където спеше Каролайн, и добави: – Тя също става много богата.

– Ако баща ми изобщо ми е оставил нещо – отговори Шейн.

– Не си ли виждал завещанието му?

– Не съм имал причина да го правя.

– Не се ли интересуваш от парите му? – попита Декър. – С тях ще можеш да си живееш като шейх.

– Никога не съм искал да живея като шейх – отвърна той, след което отиде до леглото, наведе се, целуна Каролайн по челото и излезе.

Садърн го проследи с тъжен поглед.

– Познавам го от бебе – каза тя. – И него, и Джо. Тримата с Каролайн израснаха пред очите ми.

– Разбрахме, че са били много близки – отбеляза Декър.

– Направо неразделни. Но това беше преди Хю и Стюарт да станат такива големи конкуренти. Децата бяха просто… Деца. Джо и Шейн пазеха Каролайн, все едно ѝ бяха братя.

– А истинският ѝ брат? – попита Джеймисън.

– Той беше мълчалив и свит. Чувстваше се неловко в присъствието на близките си, особено на баща си. Каролайн, Джо и Шейн правеха куп бели, но не и той.

– Имах предвид това, което се е случило по-късно – каза Джеймисън.

Садърн присви устни.

– Каролайн и майка ѝ го подкрепяха, и то категорично. Но Хю се държеше много жестоко с него.

– Същото ни каза и Кели.

– Искаше синът му да прилича на него – силен, агресивен, безцеремонен, а момчето определено не беше такова.

– Може би Хю е гледал на Джо и Шейн като на свои синове? – предположи Джеймисън.

– Много проницателно… Да, в известен смисъл. Не пропускаше нито един техен мач. Хю-младши беше барабанист в училищния оркестър. Свиреше отлично на почти всеки музикален инструмент, за който се сетите. Но баща му не го оценяваше, не. Хю ръкопляскаше само когато Джо и Шейн отбелязваха тъчдаун.

– А по-късно?

– Хю и Стюарт вече се бяха хванали за гушите. Каролайн постъпи в колеж, за да научи всичко, което можеше да ѝ потрябва, когато наследи бизнеса. Джо стана полицай, както знаете. А Шейн постъпи в армията веднага след като завърши гимназия. Всичко се промени. Всеки от тримата пое по пътя си.

– Кели е единственият, който е останал тук – отбеляза Джеймисън.

– Да. Често го виждах из града. Изглеждаше така, сякаш се е изгубил. – Садърн се усмихна унило. – Съчувствах му. Двамата му най-добри приятели бяха заминали надалече. После Каролайн се дипломира и се върна. След нея и Шейн се прибра. Но вече не беше същото. После Мади загина нелепо. Хю беше съсипан. Не го харесвах, но трябва да призная, че много обичаше жена си.

– Изглежда, имате ясно и категорично мнение за всеки от тях – каза Декър.

Садърн го погледна.

– Точно така, това е моето мнение, нищо повече.

Джеймисън се извърна към спящата Каролайн.

– Ами Каролайн? Кели и Досън ни разказаха за нея. Според Кели баща ѝ искал тя да замине за Франция с него, да се омъжи, да има деца.

– Очаквах да остане тук и да се омъжи за Джо или Шейн. Но това така и не се случи. Ако питате мен, отношението на баща ѝ към брат ѝ пречупи нещо в нея. Като се сетя само с какви епитети наричаше Хю сина си, и то пред хора! Как му се подиграваше! Имах чувството, че гледам сериал от шейсетте. Толкова беше жесток. – Лиз Садърн поклати глава. – За да отговоря на въпроса ви… не знам дали Каролайн ще си намери някого. Надявам се да го направи. Тя заслужава да бъде щастлива.

– Идеалното момиче на татко – каза Декър.