Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Какво? За какво говорите? Ние сме само…

– Не ви влиза в работата какви сме – прекъсна я Садърн. – Вие какво правите тук?

Декър насочи пистолета си към нея.

– Дойдохме, за да чуем истината, Лиз. Мисля, че е време.

Садърн застана между Досън и Декър.

– Не можете да идвате тук и да ни заплашвате! Ще повикам полиция!

– Не си правете труда, вече се обадих в управлението – изненада я с отговора си Декър.

Миг по-късно отвън се разнесе шум.

– Ето я и полицията. Дръж ги под око – нареди Декър на Джеймисън.

Той отиде до входната врата и я отвори.

– Влизай!

След секунди в къщата влезе Кели. Той погледна въпросително Декър.

– Защо ме повика тук? – Но когато видя Садърн и Досън, каза: – Видях поршето отвън. Какво става?

– Мисля, че ще искаш да присъстваш на разплитането на този случай.

Думите му само засилиха объркването на Кели.

– Какво общо имат те?

– По-правилно е да попиташ: "Какво общо има тя?". Като за начало, Лиз е убила Мади Досън и Алис Причард.

– Какво?! – извика Кели. – Не, не може да бъде! Беше нещастен случай.

– Не съм имала никаква причина да убивам нито Мади, нито Алис – отвърна троснато Садърн.

– Ти си влюбена в Каролайн и не си искала тя да замине за Франция. Не знам как си успяла, но си осуетила заминаването ѝ.

– Какво говориш, по дяволите! – извика Досън, обърна се към Садърн и попита: – Лиз, какви ги дрънка той?

– Нямам представа. Обвиненията му са абсурдни.

– Брат ти вече е бил мъртъв, Каролайн, а след смъртта на майка ти баща ти остава единственият, от когото трябва да се притеснява Лиз… Тогава обаче изниква друг проблем.

– Какъв? – попита рязко Садърн.

– Някой е научил за връзката ви с Каролайн.

– Връзката ви? – повтори Кели, напълно изумен.

Досън го погледна и каза:

– Да, Джо. Двете с Лиз имаме връзка.

Той зяпна смаяно, но не каза нищо.

– Баща ти обаче не е знаел, нали? – каза Декър.

– Не му влизаше в работата. Аз нямах нищо против да му кажа, но Лиз предпочиташе да запазим отношенията си в тайна.

– И все пак някой е разбрал. Кой? – попита Кели.

– Айрин Креймър – отвърна Декър.

– Моля? Как? – възкликна Кели, без да откъсва поглед от Досън.

– Лиз каза, че двете с Каролайн понякога се качват в апартамента над бара, а после си тръгват много късно през нощта, след като заведението затвори. Тогава излизат през задната врата. Обзалагам се, че Креймър – която, както знаем, е била нощна птица – ги е видяла заедно. А Креймър е живяла известно време в "Досън Тауърс", където Каролайн има апартамент. Възможно е да ги е виждала и там.

– Вероятно затова се е преместила. Лиз сигурно я е заплашила – добави Джеймисън.

Досън се извърна рязко към Садърн.

– Онази жена от блока, която ни видя заедно? Това ли е Айрин Креймър? Тя така и не ни каза името си.

– Може би. Какво от това? – отвърна Садърн.

Досън погледна Декър.

– Целунахме се пред вратата на моя апартамент, когато тази… Креймър мина. Тя се извини, че ни е притеснила, но не беше смутена или нещо такова. Нали, Лиз?

– Не мисля, че Креймър е имала проблем с това. За разлика от госпожа Садърн.

– Какво искаш да кажеш? – попита Досън.

Декър продължи:

– Креймър е получила бележка, която я е обезпокоила. Това имаше предвид Алекс: заплаха от Лиз. Жената е възнамерявала да напусне града, но е била отвлечена, преди да го направи. И е била държана затворена в тази плевня. Тя обаче се е измъкнала, открила е нещо инкриминиращо и го е погълнала.

Декър замълча и погледна ръцете на Досън, и по-точно, пръстена на безимения пръст. За пръв път виждаше и двата пръстена едновременно.

– Пръстените ви са еднакви, нали? Вие сте си ги разменили.

Досън завъртя своя.

– Лиз купи и двата. Надписани са от вътрешната страна.

– И този надпис ви идентифицира като двойка?

– Нещо подобно – отвърна обърканата Досън, докато Садърн мълчеше.

– В такъв случай Лиз е трябвало непременно да си върне пръстена. Да направиш аутопсия на Креймър е била съвсем елементарна задача за теб, Лиз, тъй като съпругът ти е вършел тъкмо това и ти си усвоила доста знания и техники от него. Освен това си дипломиран балсаматор…

Досън отстъпи крачка назад от Садърн.

– Лиз, това е лудост! Ти не би могла да го направиш!

– Наистина ли я разряза? – попита отвратен Кели.

Садърн не отговори. Студеният ѝ поглед остана прикован върху Декър.

– Ти си отговорна и за смъртта на Уолт – продължи той.