Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

– Той се самоуби – отвърна тихо Садърн. – Всички го знаем.

– Мисля, че ни каза истината за кражбите му… Но си разбрала за тях много по-рано, отколкото твърдиш. И си ги използвала срещу него.

– Защо тогава Уолт не ме е издал? – отвърна Садърн.

– Защото не е знаел, че си ти. Получавал е анонимни писма със заплахи, че ще изгуби бизнеса си и ще влезе в затвора, освен ако не направи това, което се иска от него. Предполагам, че изобщо не е заподозрял, че си замесена в убийството на Креймър. Предсмъртната му бележка беше напълно искрена. Изпитвал е вина, мразил се е заради това, което е направил.

– Това са измишльотини.

– Не, не са. После идва ред на Хал Паркър и Памела Еймс.

– Какво общо има Лиз с тях? – попита Досън.

– Креймър е била висока и е тежала около шейсет килограма. Тялото ѝ е открито на отдалечено място. Не би могла да го отнесеш там на ръце, Лиз. Затова си го закарала с колата си. След като си убила Креймър, си оставила тялото ѝ в плевнята, за да ни объркаш при определяне на времето на настъпване на смъртта, а после си го изхвърлила на място, на което знаеш, че има вълци. Миризмата на трупа е трябвало да ги привлече. Надявала си се някой от тях да разкъса тялото и да скрие факта, че си го разрязала, за да извадиш пръстена. Но Хал Паркър е открил Креймър твърде скоро. Това си личеше по състоянието на трупа. Предполагам, не си подозирала, че Хал е в района. Не си предвидила подобно усложнение. А той е открил не само тялото, но и още нещо, нали?

– Следи от гуми – обади се Джеймисън.

Декър кимна.

– И то гуми, които Хал е познавал много добре. Нали сама ни каза, че той ти ги е дал, за да се разплати за погребението на съпругата си. Дъждът е отмил следите, но не и преди Хал да ги види. Той заплаши ли да те разобличи?

Садърн пъхна ръце в джобовете си и не отговори.

– А Памела Еймс? – попита Кели.

– Тя е познавала Креймър от Колонията. Струва ми се логично Памела да се обърне за помощ към Креймър, след като е напуснала Братята. Не бих се учудил, ако Креймър дори я е насърчила да го направи. И така, ако тя е споменала пред Еймс, че е видяла Лиз и Каролайн в интимна прегръдка… а после е открита мъртва? – Декър се обърна към Каролайн: – Еймс се е нуждаела от пари, за да напусне града. Опитвала ли се е да се свърже с теб?

– Не, никога.

Сега Декър се обърна към Садърн:

– А с теб? Или е смятала да отиде в полицията и да им каже какво подозира? И в двата случая е трябвало да се отървеш и от нея, и от Паркър. Мисля, че дрехите, в които си я преоблякла, са твои. Размерите на дрехите в гардероба ти съответстват на тези, с които беше Еймс. Обувките също, вече проверих.

– Лиз? – попита притеснено Каролайн.

– И така… остава само Хю Досън – продължи Декър.

– Какво общо има баща ми с това? Защо ѝ е на Лиз да го убива?

– За пари, разбира се – отвърна Джеймисън.

– Пари?

– Твоето наследство – обясни Декър и погледна Садърн. – Искала си Каролайн и парите ѝ. Но щеше да е невъзможно да ги получиш, ако Хю беше разбрал за вас двете. Затова е трябвало да запазиш всичко в тайна. Много добре си знаела какво се е случило със сина му. Трябвало е да премахнеш Хю от пътя си. Затова ни пробута онази измислена история, че Стюарт Макклелън бил влюбен в Мади Досън, а също и теорията, че той я е убил. Че Хю го заподозрял и решил да си отмъсти. Отровата от фугу беше добра идея. Мисля, че ако се поразровим, ще открием как си се сдобила с нея. След като Стюарт е погълнал токсина, за теб не е било проблем да го закараш на мястото, на което го открихме, и да представиш нещата като отравяне с въглероден оксид.

– Но защо да убива Стюарт? – попита Кели.

– За да даде мотив на Хю да се самоубие – отвърна Декър.

– Ами бележката, която е оставил баща ми? – попита Досън. – Всички твърдят, че почеркът е неговият.

– Дадохме я на експерт. Наистина е от Лиз. Тя е познавала Хю от много години. Вероятно е имала нещо, написано от него.

– Нямаш доказателства, Декър. Никакви доказателства. Всичко това са само клевети.

– В допълнение към колата на Креймър, която се намира в една от стопанските постройки на фермата, ето още едно доказателство, което не можеш да обориш.

Декър извади от джоба на якето си плик за улики. В него имаше блуза.

– Извадихме заповед за обиск и претърсихме къщата ти в града. Открихме тази блуза и този панталон в торба, приготвена за химическо чистене. Това е блузата, с която беше облечена, когато дойде в болницата, за да провериш как е Каролайн. Беше в деня, в който беше убит баща ѝ. Трябваше да я дадеш на химическо чистене още тогава.