Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Всички се озърнаха, за да видят откъде е дошъл изстрелът.

На стотина метра зад тях Шейн тъкмо се изправяше с пушка с оптичен мерник в ръце.

– В армията бях снайперист – каза тихо той.

Роби погледна тялото на Садърн и каза:

– Явно много добър.

– Лекарите са сигурни, че ще се възстановиш напълно – каза Джеймисън.

Двамата с Декър се взираха в Джо Кели, който лежеше в болничното легло. Бе претърпял сложни операции заради фрактури на ръката, крака и бедрото. От тялото му бяха извадени и няколко шрапнела от гранатата.

Той ги изгледа с тревожно изражение.

– Аз още… още не мога да повярвам за Лиз.

– Шейн ѝ спести доживотната присъда – отвърна Джеймисън.

Декър не откъсваше поглед от Кели.

– Какво ще правиш сега?

– Как какво? Щом ме изпишат, ще продължа работата си в управлението.

– Може да се появят и други възможности – каза някой.

Декър и Джеймисън се обърнаха и видяха Шейн да влиза в стаята.

Той пристъпи напред и застана до леглото.

Кели го погледна с навлажнени очи.

– Надявах се да се отбиеш.

Шейн постави ръка на рамото му.

– Премина през ужасно изпитание, но оцеля, Джо.

– Ти също, Шейн.

– Ще се справим заедно.

– Така и не ни каза какво правеше във фермата на Лиз онази вечер – подхвърли Декър.

– Бях излязъл с колата. Видях случайно Каролайн и реших да я последвам. Не се бяхме виждали от доста време. Исках да я попитам как е. А после тя отиде у Лиз и… настъпи същински ад. Добре че носех пушката. Ти извика: "Недей!". Аз реших да стрелям… – Шейн поклати тъжно глава. – Бях снайперист по време на много мисии в чужбина. Никога не съм очаквал да използвам уменията си тук. Познавах Лиз, дори я харесвах.

– Какво имаш предвид под "други възможности"? – попита Джеймисън.

– Вече съм богат – усмихна се едва забележимо Шейн. – Имам нужда от човек, който да ми помага в бизнеса. Не мога да се справя сам с всичко.

– За бога, Шейн, аз не съм бизнесмен – отвърна Кели.

– Всеки може да се научи да бъде бизнесмен. Я виж мен! – каза той и продължи с по-сериозен тон: – Работата е там, Джо, че мога да ти имам доверие. А това за мен е най-важното.

Кели поклати глава.

– Цели десет години не сме играли заедно, дори не съм ти подавал пас…

– Затова е време отново да заиграем в един отбор – отвърна Шейн. – Моментът ми се струва подходящ.

– Ще поемеш бизнеса, а? – попита Джеймисън.

– Градът има нужда от него. Аз имам нужда от него.

– Ами ресторантът? – поинтересува се Кели. – Какво ще стане с "Мади"?

– Имам няколко идеи – обади се друг глас.

В стаята влезе Каролайн. Умореното ѝ лице и неуверената ѝ походка показваха, че не се е възстановила напълно от преживяното.

Тя отиде при Шейн и каза:

– Ти ми спаси живота.

Гласът му потрепери, когато отвърна:

– Не можех да позволя на онази жена да те застреля.

Каролайн го целуна по бузата и докосна ръката на Кели.

– Как си, Джо?

– Вече съм по-добре – усмихна се той, но очите му останаха тъжни.

Тя като че ли прочете мислите му.

– Да знаеш, че съм същата Каролайн, която познаваш. Е, може би не съвсем същата. Имам чувството, че за последните няколко дни остарях повече, отколкото за последните няколко години.

– Аз също – каза Шейн.

Кели кимна в знак на съгласие.

– Спомена, че имаш някакви идеи.

Тя седна на ръба на леглото и хвана Шейн и Кели за ръце.

– Това е нашият дом. Баща ми искаше да живее във Франция, но не и аз. Израснахме тук. Станахме свидетели на много промени… – Каролайн помълча и продължи: – Много хора загинаха. Стюарт, баща ми, Уолт, Лиз и останалите.

– Във военната база и край сондажите на Американската енергийна компания става нещо голямо, но Декър не може да ни каже какво – обади се Кели.

– Имам предвид, че градът се нуждае от нас точно в този момент – продължи Каролайн. – Шейн вече притежава почти целия Лондон. Бъдещето на града обаче зависи от инвестициите, които ще направим, и решенията, които ще вземем сега. Петролната криза, изглежда, е останала зад гърба ни, но светът няма да живее винаги от петрол. Трябва да постъпим умно. Правилно. Защото нямаме право на грешка.

– Дойдох тук, за да видя как е Джо и да се опитам да го убедя да ми помогне в бизнеса. Предположих, че ти ще заминеш, иначе щях да говоря и с теб.

– Никъде не заминавам, оставам тук. Поради куп причини – въздъхна тя. – Мисля си, че можем да работим заедно, за да се справим със ситуацията. Аз залагам на този град. Той ще се превърне от място, където се добива петрол, в място, където хората ще искат да живеят. Надявам се и вие да сте на това мнение.