Дэвид Балдаччи - Игра с огъня

Садърн погледна притеснено блузата. Досън не криеше объркването си.

Декър каза:

– Каролайн, вече ти изложих теорията си, че баща ти е убит с по-дълго от необходимото въже. Помолих криминалистите от ФБР да анализират блузата. Знаеш ли какво откриха? – Когато Садърн не отговори, Декър обясни: – Кръвта на баща ти. Пълно съвпадение. – Той замълча, за да може Каролайн да осмисли казаното, след което се обърна към Садърн: – Дори един криминалист не може да предвиди къде точно ще попаднат частиците кръв и ДНК при изстрел с пушка. Това, че си коленичила под бюрото, не ти е помогнало. Най-вероятно дори не си забелязала капките кръв. Важното в случая е, че те не биха могли да попаднат върху блузата ти, ако не си била в стаята по време на изстрела, Лиз. Ето ти доказателството, за което питаше.

– Мили боже, Лиз! – възкликна Кели и изумено поклати глава.

Каролайн погледна Садърн.

– Баща ми, Лиз! Убила си баща ми!

На лицето на Садърн се изписа презрение.

– Говорим за човек, който щеше да се отрече от теб в мига, в който разбереше, че сме заедно. Не забравяй как постъпи с брат ти! Наистина ли смяташ, че смъртта му е голяма загуба?

– Не мога… не мога да повярвам, че говориш такива неща! Ти си го убила!

Садърн се усмихна и каза:

– И все пак, Декър, не си чак толкова умен за колкото се мислиш.

– Така ли смяташ? – отвърна той.

– Една съседка ми каза за посещението ви в дома ми. От нея разбрах, че си излязъл с мои дрехи в ръце.

Декър я изгледа предпазливо.

– Затова се налагаше да заминем за Канада, Каролайн – обясни Садърн. – Опасявах се, че Декър може да се появи много скоро. – Тя го погледна и продължи: – Спомняш ли си – разказах ти, че баща ми се е сражавал във Виетнам? И е донесъл разни сувенири от там.

– Е, и? – отвърна той.

– Ето един от тях.

Лиз Садърн измъкна ръката от джоба си. Държеше граната.

– Лиз, недей! – извика Досън.

Садърн дръпна шплента и хвърли гранатата към Декър.

Декър сграбчи Джеймисън, издърпа я от стаята и се хвърли върху предната веранда.

Взривът изби прозорците и част от фасадата падна върху двамата, но тя все пак пое основната вълна от експлозията. Декър и Джеймисън получиха много охлузвания и натъртвания, но не и сериозни наранявания.

Изправиха се с усилие и се огледаха.

– Къде е Кели? – попита Джеймисън.

Проправиха си път през руините и се върнаха в къщата. Вестибюлът беше напълно разрушен.

Кели тъкмо се измъкваше през един счупен прозорец в задната част на помещението. Целият беше в кръв, а едната му ръка висеше безпомощно.

– Кели, чакай! – извика Декър.

Полицаят обаче се скри от погледа му.

– Къде са Лиз и Каролайн? – попита Джеймисън.

Декър се втурна към счупения прозорец и погледна навън.

– Не ги виждам, но колите им са тук. Без тях не могат да избягат.

Декър и Джеймисън се измъкнаха от разрушената стая и изтичаха навън.

Не видяха никого край колите.

– Какво става, по дяволите! – възкликна Декър. – Къде са отишли?

Наблизо изръмжа автомобилен двигател. Секунди по-късно хондата на Креймър изскочи от стопанската постройка зад плевнята. Декър и Джеймисън се втурнаха натам, но колата се устреми право към тях.

В последната възможна секунда Декър се хвърли в едната посока, а Джеймисън – в другата.

Отекнаха изстрели. Декър вдигна глава и видя Кели да стои насред черния път, който водеше до фермата. Лявата му ръка продължаваше да виси, но дясната стискаше служебния му пистолет, който изпращаше куршум след куршум в предното стъкло на хондата.

– Кели, внимавай! – извика Джеймисън.

Колата поднесе надясно и за миг изглеждаше сякаш ще подмине Кели, но после Садърн изправи волана и продължи право към него.

Полицаят се метна встрани, но закъсня с частица от секундата, десният калник закачи крака му и го хвърли във въздуха.

Кели се приземи на пет-шест метра от колата и остана да лежи неподвижно.

Въпреки напуканото от куршуми предно стъкло хондата зави и се насочи към Декър. Той се надигна бързо и се прицели.

Джеймисън направи същото.

Но преди да успеят да натиснат спусъците, тежък куршум с далеч по-голям калибър се заби в центъра на радиаторната решетка и експлодира. Предните гуми на хондата се вдигнаха, след което се стовариха тежко на земята.

Преди Декър да реагира, до него застана мъж със снайпер.

– Добре ли си? – попита Роби.

Декър кимна.

Появи се и Джесика Рийл, която помогна на Джеймисън да се изправи.