Пол Сюлицер - Fortune

Буквално плача от смях. Но не и Марк. И му е още по-тъжно поради факта, че го помолих да свърши своя дял от работата.

— В крайна сметка освобождаването на Хасан ще ти даде възможност и ти да си прибереш парите. Така де, имаш ли един милион долара, замразени в Лихтенщайн, или нямаш? Ами тогава се поразмърдай!

Неговата задача е да уреди юридическите формалности по износа. И той е в Сана на 18-и, когато Адриано дебаркира със своя товарен самолет и когато пристигам и самият аз (що се отнася до мен, аз се погрижих за трансфера на петстотин хиляди долара, които преминаха от една от сметките ми на Бахамските острови в една йеменска банка).

И тъй, трябваше да бъдем трима. Само че сме четирима и Марк Лаватер току се озърта слисано към едно дребно брадато човече, облечено от глава до пети в черно, което постоянно придружава Адриано. Той прошепва в ухото ми:

— Какъв е тоя тип? — Че не се ли вижда? Имам. Нещо като мюсюлманско кюре.

— За Бога, какво общо има той с тая ненормална история?

— Именно за Бога, просто нямаш представа колко на място го каза. Да, знам, трябваше да те предупредя по-рано, но всичко стана толкова бързо. Идеята е на нашите приятели от планината — те не искат обикновен сладолед. Необходими са им гаранции от религиозна гледна точка. Накратко, всяка придобивка на Адриано в Милано или другаде, най-незначителният етап от нашата операция, закупуването, превозването, а скоро и инсталирането и предаването на фабриката, бяха и ще бъдат най-добросъвестно контролирани от добрия имам. Наех го лично в околностите на Париж, където си караше курорта, мърморейки по адрес на своя съотечественик, иранския шах.

В резултат на което изобретяваме първия ислямски плодов сладолед, появявал се някога на световния пазар.

Разкритие, което довършва Марк. И има защо.

Като същевременно слага край на пленничеството на Хасан Фезали. Всяка щуротия си има граници. В никакъв случай не бих си позволил да твърдя, че йеменските власти се отнесоха с безразличие към Адриано и неговите покупки, сетне към монтьора, пристигнал от Флоренция, и накрая към имама, очарован от пътешествието, но продължаващ да дудне под нос антимонархически проклятия. В крайна сметка обаче, с помощта на сериозни количества кат (в Йемен въпросните листа започват да се дъвчат всеки ден около обяд и цялата страна изпада в нещо като полулетаргия) нещата се уреждат без особени затруднения.

През целия 19-и хеликоптерът, който се видях принуден да наема, щъка непрекъснато насам-натам. И около четири следобед същия ден „фабриката“ е монтирана — в действителност инсталацията включва едно-единствено помещение и два часа по-късно произвежда първите количества сладолед. Адриано и италианският монтьор незабавно вдигат гълъбите и ме информират за резултатите по радиото. Самият аз се намирам на петдесетина километра оттам, североизточно от Сана, в компанията на моите телохранители, които пристигнаха с камиони и с бузи, издути до пръсване от кат-а. Лично аз използвам втори хеликоптер, на чийто борд оставям четиристотинте и петдесет хиляди долара под охраната на Марк и Англичанина.

Двайсет минути по-късно на хоризонта се появяват три мотоциклета. И този път на задната седалка на препускащия начело чопър подскача не някоя йеменка, а Хасан Фезали.

Успяхме!

И първите думи на моя бедуин, макар и дяволски изтощен, са следните:

— Друго не съм и очаквал от вас — сбъркали сте улицата в Милано. Онази фабрика се намира в квартал Крешенцаго.

На 20-и в Кайро се прехвърляме буквално от един самолет на друг. Отлитаме за Лондон, за да вземем катера за Джърси. Преди това резервирам два апартамента в „Лонгвил Манър“.

— Защо в Джърси? — пита Хасан, който се оставя да го мъкнем със себе си, нямайки сила дори да протестира.

И едва-що задал въпроса, заспива. Явно не издържа повече. Лицето му е изпито, станал е кожа и кости и очевидно е на ръба на изтощението. Има нужда преди всичко от почивка, уверяват ме лекарите, които го преглеждат по мое настояване още на лондонското летище „Хийтроу“. Защо не в Джърси при това положение? Освен това още не съм се свързал с Азиз. Предпочитам Хасан да го направи. Подозирам, че ще има няколко сериозни разчиствания на сметки в Риад или другаде, и никак не държа да се забърквам в тях. Тук отново единствено Фезали има правото да реши как ще постъпи, веднага щом дойде на себе си.

Колкото до мен, аз ни най-малко не се бавя. Нямам никакво време за губене. Опцията върху хотела в Атлантик Сити изтича на 21 юли. И точно на 21 юли в девет и петнайсет сутринта местно време пристигам в Ню Йорк. Порядъчно уморен, но общо взето доволен от себе си. Нали Сара искаше да се отърся от ямайската си летаргия? Е, отърсих се. Освен това, в добавка към искреното удовлетворение, че съм помогнал на един стар приятел, отсега-нататък ще имам възможността по всяко време да прибера десетте си милиона, замразени във Вадуц от осемнайсет месеца. Колкото до внушителните ми разходи през последните седмици, то те ни най-малко не ме безпокоят. Хасан ще ми ги възстанови до цент. В това отношение той разполага с достатъчно възможности, а в случай на нужда може да разчита на помощта на Азиз.