Пол Сюлицер - Fortune

Кимвам утвърдително. И още как! Англичанина и екипът му ни бяха предоставили вече солидна предварителна информация. Сега за мен е съвършено ясно, че Валхер е бил съучастник на Калтани в отвличането на Карл-Густав. И това не е единственото заключение, до което стигам: изплащайки двайсет и пет милиона долара на братята Калтани, аз неволно бях ощетил законните наследници на вуйчо Карл-Густав — сестрите Мозер. И следователно Хайди. Която, както и сестрите ѝ, отсега-нататък има пълното основание да даде всички ни под съд! Накъдето и да се обърна, навсякъде съм се насадил не на пачи, а направо на щраусови яйца! Ама че бъркотия!

Марк отсъства три седмици. Вярно, от време на време ми телефонира, за да ме държи в течение на действията си първо от Лондон, после от Париж. След това — мълчание, както и се бяхме договорили. От предпазливост.

Връща се в Ню Йорк на 20 април. Достатъчен е един поглед, за да разбера, че резултатите са налице. Той изчаква да останем сами в колата, с която се прибираме от летище „Кенеди“ (самият аз пристигам от Европа). Това, което има да ми казва, се съдържа в малко думи, но затова пък точно онези, които очаквах: — Олифан превежда пари в Южна Африка от години. До момента общата сума възлиза на около четиринайсет милиона долара. Процедурата по прехвърлянето е изключително сложна. Всичко е организирано така, че да остане в пълна тайна. Франц, покрай теб привикнах да използвам някои доста впечатляващи акробатични номера при прехвърлянето на капитали, а и навремето, когато храбро отстоявах интересите на френското министерство на финансите, им се нагледах достатъчно. Но досега не се бях сблъсквал с подобно нещо. А за да разберем колко от тези четиринайсет милиона принадлежат действително на Олифан и колко си е докарал на гърба на Калтани, биха ни трябвали години. И съдействието на самите Калтани, разбира се.

— Важното е, че вече разполагам със средство за натиск върху Олифан.

— Да, така е. Донесох и няколко категорично уличаващи го документи. Балтазар изплю всичко, което знаеше, и вече ни мрази до дъното на душата си — теб, Турчина и мен.

— Ролята на Корбер?

— Именно той се грижи за интересите на Олифан. Двамата са съдружници в доста фирми, които официално се водят на името на Корбер. Ако съобщиш на Калтани и една десета от това, което научих, можеш да смяташ Олифан за покойник. Държиш го в ръцете си.

Треперя от възбуда до такава степен, че предпочитам да отбия и да спра на аварийното платно. В състоянието, в което се намирам, като нищо бих могъл да предизвикам верижна катастрофа. А и без това си имам предостатъчно неприятности. Но няма съмнение, че един от главните механизми, който ще задейства моята машинация, е вече налице. Марк пита:

— А ти докъде я докара с твоите изпълнения?

Това, което той нарича изпълнения, а аз — подготовка, върви по план. Запознавам го накратко с положението на нещата. Споглеждаме се, докато колата се тресе от въздушните завихряния, предизвикани от префучаващите покрай нас автомобили. Пазя много ясен спомен за първата ми среща с Лаватер — беше през лятото, през юли 70-а, доколкото си спомням. Чухме се по телефона и аз, без никога да съм го виждал, му определих среща на площад „Трокадеро“ в Париж. Самият аз пристигах от Кения, надут като хлапак — какъвто и бях всъщност — от първите си успехи. Оттогава Марк Лаватер е бил винаги до мен. Той се усмихва.

— Излишно е да се правим на интересни. Доколкото разбирам, всичко е готово. Искрено казано, не вярвах, че ще се получи. Но фактът си е факт. Кога ще влезеш в контакт с Олифан, за да му сервираш новината?

— Ще изчакам до последния момент. Не искам да му оставя време да се опомни.

„Белият слон“ отваря вратите си на 4 юни. И още от първите дни успехът е потресаващ. За него спомагат доста фактори, като се започне от самия пожар и се стигне до многократните ми появи на телевизионния екран, придружени с разказа за драматичните моменти, които изживях заедно с Марк-Андреа и Хайди. На 15 юни самият Хенри Чанс благоволява да се съгласи, че казиното, което ръководи, е на път да бие всички рекорди. Създадената от него организационна структура действа безотказно — само в Ню 271 Йорк той открива три представителства, които играят ролята едновременно на банкови филиали и на туристически агенции: достатъчно е всеки потенциален клиент да депозира хиляда долара (вземани тутакси на отчет от компютърния терминал), за да бъде кредитиран в равностойността им в жетони на Слона, намиращи се на негово разположение в Атлантик Сити, като при това му се предлагат безплатно пътуване, храна и напитки. При депозит от десет и над десет хиляди долара, играчът не плаща и хотел. Подобни представителства биват открити във всички по-значителни американски градове, както и в Монреал (с тенденция към разширяване на мрежата във всички големи световни столици).