Пол Сюлицер - Fortune

След това идва ред на първите признаци на безпокойство, които проявяват Калтани и Валхер, когато установяват присъствието в моя лагер на малката Хайди Мозер. Тъй като точно появата на Хайди изиграва ролята на детонатор. Розен:

— Франц, Валхер бие тревога по време на първото ви разследване, извършено от Лаватер. Той изпада в паника, когато разбира, че задържате Хайди при себе си и че сте заминали за Австрия, за да се срещнете с останалите сестри Мозер. Валхер нямал представа какво знае Анна, с която Баумер се е срещнал известно време преди да бъде отвлечен. Той и Калтани решили, че се готвите да поемете защитата на Хайди и на сестрите ѝ, разкривайки на полицията цялата машинация. Трябвало е да ви заставят да млъкнете, но от убийството ви нямало да има никаква полза, тъй като предполагали, че доста хора от обкръжението ви са в течение на случая. Не, налагало се на всяка цена да си осигурят съучастничеството ви в измамата…

— И оттук стигаме до пожара.

— Който е бил подготвен от специализиран екип, пристигнал от Чикаго. Двама души, на които, благодарение на Олифан, разполагаме ако не с имената, то поне с координатите, тъй че няма да бъде много трудно да установим самоличността им. Но пожарът е бил изчислен така, че да не ви застраши физически. Искали са да ви поставят в положение, в което да не можете да разкриете истината, без самият вие сериозно да се компрометирате. Което, разбира се, не би им попречило да ви елиминират, в случай че продължите да упорствате.

Вече споменах, че малцина са онези, които са запознати с подробностите около моята Голяма Измама, насрочена за следващия ден, 4 август. Розен, Ванденберг и Лупино не са посветени в тайната, тъй като несъмнено биха се противопоставили на един толкова безразсъден ход. А и, така или иначе, при подготовката му нямах нужда от тях.

Затова и като юристи настояват напълно логично самопризнанията на Олифан да бъдат предадени на полицията. Като същевременно признават, че опашатите лъжи, които двамата с Марк сервирахме на следователите на застрахователната компания, наистина ще ни създадат известим проблеми. Но Ванденберг е намерил разрешение.

— Вашите застрахователи няма да спечелят нищо, ако ви дадат под съд. Ще направя всичко възможно да ги убедя да се съгласят на сделка. Заедно ще заявите, че сте действали съвместно с едничката цел да заложите клопка на Калтани. Със самопризнанията на Олифан…

И започва да излага довод след довод. Слушам го с половин ухо, по-скоро от учтивост. В действителност, с течение на времето и с бавното наближаване на мига, в който ще се изправя отново пред Почтените Бизнесмени, обзелото ме нервно напрежение все повече се изостря. Готвя се за тази битка от двайсет и пет седмици и вече никой не е в състояние да ме накара да се откажа от нея — прекалено късно е. Освен това съм убеден, че моето решение на проблема е най-доброто от всички, които биха могли да ми предложат. И накрая, колкото и странно да звучи, не искам главата на Олифан, независимо каква роля е играл във всичко това. Той ми помогна по свои дълбоко лични съображения. Въпреки всичко продължавам да изпитвам симпатия към него и едновременно е това нещо като състрадание. Достатъчно ми е, че разполагам със самопризнанията му — които ще използвам единствено в случай че утре се проваля — и че съм го неутрализирал, лишавайки Калтани от техния най-лукав и по-опасен дори от самия мен съветник.

За трети или четвърти път отговарям на двамата си нюйоркски съветници, че държа на първоначалното си решение — и дума да не става, че ще използвам изповедта на Олифан. Филип Ванденберг си тръгва пръв, прикривайки яда си с обичайната си ледена учтивост. Джими Розен ме оставя на свой ред, взирайки се до последния момент в очите ми. Макар и да няма ни най-малка представа за истинските ми намерения, той знае, че в близките двайсет и четири часа ще предприема най-големия и несъмнено най-безразсъдния удар в живота си. И не ми се сърди, че съм го държал в неведение. Стиска ми ръка и се усмихва.

— Успех, Франц. Или по-скоро merde, както казвате на френски.

След което започва своего рода рицарско бдение 12 12 Нощта преди посвещаван ето в рицарство — Б. пр. . При мен остават само Лаватер и Калибан. Разговаряме на френски чувствайки се пришълци в Ню Йорк повече от когато и да било, после отиваме на кино, но дори и днес нито Марк, нито аз си спомняме заглавието на филма. Което говори красноречиво за напрежението, което тресе и двама ни.