Пол Сюлицер: Fortune

— В деня на пожара, неделя, 27 февруари, намиращото се в процес на възстановяване и обновление казино се охранява, и това е съвсем естествено. От шестима пазачи. Известни са ни както имената им, така и техните лица. Взехме и показанията им. Установихме местоположението им и движението им по време на пожара. И всички те могат да бъдат забелязани в един или друг момент от филма на С.В.З.

А сега огледайте внимателно човека сред тълпата… който носи униформата на пазач на Слона… и който най-спокойно се отдалечава, сякаш пожарът изобщо не го интересува…

Филмът продължава, но кадър по кадър, в потресаващо забавен каданс.

— … Той се отдалечава, отива си… Забележете, господа, той като че ли припира да изчезне колкото се може по-бързо от местопроизшествието. Ето ви и едно от първите доказателства — официално охраната на „Белият слон“ се е осигурявала от шестима пазачи. А този тук? Откъде изникна? Откъде се появи седмият пазач? И каква е била неговата роля? Филмът се връща назад и в стопкадър отново се появява лицето на мъжа, което изведнъж заема целия екран.

— И кой е той? Необходими ни бяха няколко седмици, за да установим самоличността му. Вече знаем и името му Франк Диндели. И по-точно, Франк Бруно Диндели. Двукратно осъждан — веднъж за противообществени прояви и втори път — за рекет и насилие. Което, обаче, не му е попречило да си намери работа — през февруари той все още е работел като шофьор-доставчик в една фирма, специализирала се във вноса на зехтин. И на кого принадлежи тази фирма? На Джос и Лари Калтани.

— Поискахме, естествено, да се срещнем с господин Диндели, за да го питаме какво е правил в Атлантик Сити, облечен в униформа на пазач, каквато е нямал абсолютно никакво право да носи. И дори го открихме. Но не в Съединените щати, защото той е напуснал американската територия и понастоящем преживява повече от охолно в Сицилия, близо до Таормина, от приходите от един хотел и един ресторант, които е закупил в брой. Що се отнася до датата на завръщането му в родината на неговите деди, то тя е не по-малко любопитна — Диндели е напуснал Ню Йорк на път за Рим в неделя вечерта, на 27 февруари.

Поглеждам към братята Калтани. Те не помръдват, но човек трябва да е сляп, за да не си даде сметка, че са на ръба на нервна криза. Обзема ме неистова радост — така им се пада на Почтените Бизнесмени! Яроу продължава:

— Успяхме, разбира се, да установим наличието на тясна връзка между Франк Бруно Диндели и вас, господин Джоузеф Калтани. Разполагаме със счетоводните доказателства за щедростта ви към Диндели. И между другото, предвид факта, че сте използвали едно от обичайните си подставени лица и по-конкретно присъстващия тук господин Уейсман, установихме също и връзките, съществуващи между вас, господин Калтани, и господин Уейсман. Но това не е всичко. Има още нещо, или по-точно още неща. По време на убийството на президента Кенеди в Далас мнозина кинолюбители бяха заснели сцената. Същото се отнася и за случилото се в „Белият слон“ на 27 февруари между единайсет и един часа. Открихме най-малко седем души, които са включили камерите си. Тъй като денят е бил неделя, имало е много туристи от Ню Йорк. Измежду случайно заснетите кадри един филм особено много привлече вниманието ни…

… Сцената, която „кинолюбителят“ е заснел, е кратка и продължава не повече от седем-осем секунди. Все едно някой неделен Джон Форд е обходил бавно с обектива си територията на „Белият слон“, снимайки може би без дори да си дава сметка за това. Но въпреки всичко е запечатал завинаги присъствието на петима души в декоративния ров, точно пред авариен изход № 1 на противоатомния модул.

— Разпознавате ли се, господин Цимбали? Разпознавате ли двете деца до вас? А този мъж, който се бори с една дървена греда на десетина метра от вас, е безспорно вашият френски адвокат — тук присъстващият господин Лаватер. И макар пазачът, когото виждаме да се отдалечава вляво, да е заснет в гръб, той е напълно разпознаваем — това несъмнено е Франк Бруно Диндели.

Край на прожекцията. Един от сътрудниците включва осветлението. Яроу се обръща към нас и късогледите му очи тържествуващо проблясват.

— Разполагам и с трето доказателство, господа. Малцина са специалистите, способни да организират с точност до секунда пожар като този в „Белият слон“, и то толкова успешно, че редовите следователи на една застрахователна компания да се заблудят и да стигнат до заключението за злополука…