Пол Сюлицер: Fortune

Сътрудниците му са прибрали апаратурата си и излизат.

Яроу на свой ред взема дипломатическото си куфарче.

— Двеста и трийсет милиона, господа. Днес е четвъртък, 4 август. Ще ви чакам в нашата агенция в Нюарк в понеделник, 8 август, от десет без петнайсет до десет. Най-късно в десет, било заедно или поотделно, вие трябва да представите джиросани чекове за споменатата сума. Ако закъснеете дори и една минута, независимо по какви причини, няма да ме намерите — точно в десет напускам кабинета си и незабавно подавам жалбата.

Той щраква металните ключалки на куфарчето си и излиза.

Финал, достоен за Шекспир, Бога ми!

Ролята ми изисква да побеснея от гняв. И аз побеснявам. Обяснявам на Калтани какво мисля за тях. Какво се оказва? Че не са способни да организират дори един пожар като хората, без да оставят следи от ужасното си престъпление! Кой е използвал Диндели? Кой е наел двамата така наречени специалисти от Чикаго? Да не би аз? И кой е допуснал разпространението на филма, част от който Яроу току-що ни показа? Нима са си въобразявали, че ще повярвам на скърпената с бели конци история с кинолюбителя? Филмът на Яроу е същият, който те, Калтани, ми прожектираха в Харисън! Да, същият! Никак не ми е трудно да симулирам почти истеричен гняв — наистина ненавиждам тези бандити. Та нали те се опитаха да ме измамят и може би са успели да го направят, въвличайки ме в авантюра, която все още има шансове да ме вкара в затвора. И въпреки усилията на Марк, който се опитва да ме успокои (както се бяхме и договорили), аз губя самообладание.

— Слушайте, Калтани, и вие също, Олифан! Какво смятате, че съм правил, след като ми показахте вашето компрометиращо ме досие? Потърсих начини, за да се защитя. И ги намерих. Може би недостатъчно, за да ви принудя да ме оставите на мира, но затова пък предостатъчно, за да ви унищожа ведно със себе си, когато му дойде времето. Аз също съставих досиета. И ви предупреждавам: ще платите тези двеста и трийсет милиона на Яроу и ще ги платите до последния цент, иначе ще вдигна всичко във въздуха и първи ще отида при ченгетата. И ченгетата ще дойдат, за да си побъбрят с вас не само за умишлено предизвикания пожар, но и за шантажа ви срещу мен, и за аферата Баумер, за цялата афера Баумер, а да не говорим за данъчните измами в кръчмите ви! Отвличане и данъчна измама — бъдете сигурни, че федералната полиция моментално ще ви хване за гушата! Тук ме молят — все така в съответствие със сценария, разработен от мен, Олифан и Лаватер — да се успокоя, да се опитаме да си поговорим, без да изнервям обстановката. Положението е изключително сериозно и всички искат да намерят изход от него…

Да поговорим за парите, например. Яроу иска от нас двеста и трийсет милиона. Олифан предлага сумата да се изплати на основата на принципа на пропорционалността в зависимост от дяловото ни участие в „Белият слон“ — петдесет и един за Калтани и четирийсет и девет за мен. Или съответно сто и шестнайсет милиона и сто и петдесет хиляди и сто и тринайсет милиона и осемстотин и петдесет хиляди. Отново надавам вой: кой подпали казиното, кой забърка цялата тази каша? Калтани! Тогава те да плащат!

Четири часа по-късно, благодарение на добрите самаряни Олифан и Лаватер, успяваме да се спазарим, което не минава без автентично скърцане със зъби от моя страна аз ще платя сто милиона, а Калтани — сто и трийсет.

Успявам дори да оплача окончателното си разорение, и то с истински сълзи в очите.

Защо Калтани ще платят? Точно това е разковничето на аферата и онази част от плана ми, по отношение на която първо Марк, след това Ли и Лиу, а после и Миранда имаха най-големи резерви. Но в крайна сметка се съгласиха, че вероятно имам право.

Калтани ще платят, защото нямат друг избор, формулата е проста, но за да може да я разбере, човек трябва да е наясно с финансовото им състояние. И аз съм наясно — от февруари Джими Розен с упорито настървение събираше най-подробна информация за моите противници. Ако не империя, Калтани притежават поне внушителен брой недвижими имоти: в началото на август 77-а те държат петдесет и един процента от моя Слон; плюс сто процента от съседното казино; плюс верига от бирарии и ресторанти в Ню Йорк; плюс интереси в няколко фирми за внос-износ (предимно на зехтин) и плюс, накрая, на дялове (на равни начала с една фамилия от Чикаго) от едно казино във Вегас и второ на Бахамските острови.

И да не платят на Яроу преди десет часа сутринта на 8 август за тях би означавало самоубийство или във всеки случай безумие.