Пол Сюлицер: Fortune

— Първо, защото застрахователната компания поставя като напълно прилично условие заплащането на глоба само от седемдесет и пет милиона долара. В интерес на истината, ако ни беше дала под съд, със сигурност щяхме да платим много повече. Съдът щеше да определи глоба в размер на получената чрез измама сума, тоест сто и петдесет милиона. И тогава щеше да се наложи да платим триста и пет вместо двеста и трийсет милиона.

— Второ, защото поне единият от братята Калтани, ако не и двамата, щеше да отиде в затвора (вярно, заедно с мен, но не виждам какво удовлетворение би им донесло това, колкото и да съм им симпатичен).

— Трето, и това също е далеч немаловажно, защото щеше да им бъде наложена забрана за участие под каквато и да било форма в управлението на което и да било казино. Така че щяха да се видят принудени да се оттеглят от бизнеса не само в Атлантик Сити, но и във Вегас и Насау. Без никакви изгледи някога отново да се включат в него.

— Заплахата ми да ги предам на федералната полиция е блъф. Не разполагам с никакви доказателства нито за отвличането на Баумер, нито за данъчните измами в бирариите им. Но ЗНАМ, че и в двата случая не са чисти. Калтани нямат представа доколко съм осведомен и изобщо не държат да влизат във взаимоотношения с федералната полиция.

— И накрая, защото ако платят — независимо от драматичните обстоятелства, при които ще го направят — ще запазят най-главното (Олифан ще направи всичко възможно, за да ги убеди в това, а той е най-добрият им съветник), а именно, възможността отново да си стъпят на краката. Както се казва, отрязват си едната ръка, но запазват главата.

Просто нямат избор.

Как ще платят?

Яроу даде ултиматума си в следобедните часове на четвъртък, 4 август. Да речем, в шест часа. Двестате и трийсет милиона трябва на всяка цена да бъдат изплатени до десет часа сутринта в понеделник. Дотогава има осемдесет и осем часа, но от тях заради уикенда отпадат четирийсет и осем, което, както сами можете да се досетите, поставя под въпрос намирането за такъв кратък срок на такава внушителна сума като сто и трийсет милиона долара.

Калтани нямат под ръка сто и трийсет милиона. А и кой, по дяволите, ги има? Според изчисленията на Розен и Ванденберг, за толкова малко време те могат да съберат най-много десет-дванайсет милиона, но и това не е сигурно.

Липсват сто и двайсет милиона.

Коя банка би им отпуснала такъв заем? Защото преди всичко трябва да обяснят ЗАЩО им е необходима толкова спешно толкова значителна сума. И то в срок от три дни, от които два почивни? Невъзможно.

Да вземат заем от партньорите си в Насау и Вегас? Дори да допуснем, че въпросните партньори разполагат с подобна сума в наличност, не е изключено вместо да си изпишат вежди, да си извадят очи. Всеизвестно е, че финансистите не си правят подаръци, но между фамилии това си е чиста проба самоубийство. Да покажеш слабостта си е равносилно на самолинчуване.

Не, Калтани имат само една възможност, една-единствена…

Швейцарската групировка.

Знам всичко за швейцарската групировка. И това е напълно обяснимо, тъй като неин основател съм аз. Можете да ми викате Татко.

Швейцарската групировка се появи на пазара през април. Тя бе един от първите механизми, които създадох в рамките на подготовката на моята антикалтанова измама. Седалището ѝ е в Цюрих. Тя представлява много големи финансови интереси и действа чрез двама официални пълномощници — американецът Пол Хазърд 14 14 Тексаският петролотърсач, който ми даде името на Хенри Чанс — Б. а. и италианецът Адриано Лета. Според твърденията на Хазърд и Лета клиентите им желаят да пласират капиталите си на северноамериканския пазар. С посредничеството на Олифан те успяват да се срещнат с Джос Калтани и му правят оферта за покупка на казиното в Атлантик Сити, намиращо се в съседство със Слона. Калтани отказва. Както и се очакваше. Но това не обезкуражава посланиците на швейцарските финанси и те подновяват офертата си още два-три пъти. Адриано Лета е отчайващо зле с английския, но за сметка на това говори италиански и дори сицилиански диалект. Той прави всичко възможно, за да установи лични отношения с двамата Калтани и успява — поканен е на вечеря във фамилията. Споделя с братята спагетите на вечното приятелство и заминава обратно за Рим (това става някъде около 20 юли), изказвайки за пореден път съжаление, че Калтани са отклонили предложението на клиентите му, като не пропуска да подхвърли, че все пак човек никога не знае и че ако някой ден…