Пол Сюлицер: Fortune

Капанът е заложен.

И Калтани нямат друг избор, освен да се хвърлят презглава в него. Подтиквани от липсата на време и преди всичко от буквално развилнелия се Олифан, те се обаждат на Лета в Рим. Часът е десет вечерта в Ню Йорк в четвъртък, 4-и, и следователно пет сутринта в петък, 5-и, в Рим. Братята уведомяват Адриано, че са решили да приемат офертата му, но подчертават, че въпросът не търпи нито минута отлагане. Упълномощен ли е незабавно да започне преговори? Може ли веднага да вземе самолета за Щатите? Както винаги, Адриано най-добросъвестно следва указанията ми започва, естествено, да се опъва, заявява, че му е почти невъзможно да сключи сделка в такъв смехотворно кратък срок и накрая отстъпва пред молбите на почти обезумелите от страх итало-американци. В шест и петдесет сутринта (в Рим) той скача в първия самолет за Париж, който пристига точно навреме, за да може да се прехвърли в конкорда на „Ер Франс“. Пристига в Ню Йорк в шест и трийсет и пет сутринта (източно-американско време) и преговорите започват на мига…

… Преговори, по време на които Калтани стигат дотам, че предлагат на Адриано подкуп от един милион долара, за да убеди клиентите си да сключат сделката, и то да я сключат още същия ден! Подкуп, който Адриано приема (той ще ми го предаде до цент, а аз ще му изплатя обичайната комисиона от десет процента, така де) и който го стимулира да започне наистина да убеждава своите „швейцарски клиенти“. Той води безкрайни телефонни разговори с Цюрих и излага довод след довод, при това в присъствието на Калтани, които не могат да си намерят място от притеснение.

(Между впрочем, редно е да отбележим, че „швейцарецът“ на когото се обажда, е не друг, а Канат, най-близкият сътрудник на Лаватер, който се е обзавел за случая с възхитителен германски акцент.)

Най-сетне Адриано затваря телефона и се усмихва на Калтани. „Готово, съгласни са.“ Часът е десет без петнайсет сутринта в Ню Йорк и следователно петнайсет и четирийсет и пет в Европа. Лета съобщава на Калтани условията, при които ще се сключи сделката: швейцарската групировка откупува за четирийсет милиона долара дяловете на Калтани в „Белият слон“ и за още осемдесет милиона дяловете 294 им в съседното казино. Общо сто и двайсет милиона. Освен това швейцарците поемат ипотеките на двете казина (върху петдесет и един процента в случая на „Белият слон“).

Въпросните сто и двайсет милиона ще бъдат изплатени под формата на джиросан чек в девет и половина сутринта на 8 август, понеделник. „Не мога да направя нищо повече обяснява Адриано. — Ще подпишем договорите тогава.“ Едва след нов, изключително разгорещен спор, Калтани успяват да склонят Адриано да измести с един час напред сключването на сделката и, съответно, връчването на чека. Нетърпението на Калтани е лесно обяснимо, особено ако си припомним, че те трябва да се явят пред Яроу в Нюарк, на другия бряг на Хъдзън, ПРЕДИ десет. (А в понеделник Адриано НАРОЧНО ще задържа топката, докарвайки Калтани едва ли не до лудост и принуждавайки ги да пресекат Хъдзън с почти светлинна скорост, гонени от паническия страх да не вържат тенекия на Яроу.) Човек си отмъщава както може.

Какво продават Калтани, за да се сдобият с тези сто и двайсет милиона? Първо, собственото си казино. Те са инвестирали в него осемдесет и пет милиона долара и са теглили заем от триста и двайсет милиона. Швейцарската групировка им изплаща осемдесет милиона и поема ипотеката. Загуба за Калтани — пет милиона (плюс милиона за подкуп). Но на практика те губят значително повече, тъй като препродават за по-малко от реалната цена едно създадено от тях предприятие, което за четири месеца (казиното на Калтани е открито два месеца преди „Белият слон“) донася солидна печалба и което в действителност струва двайсет процента повече от първоначално вложените капитали. Оттук може да се пресметне, че лишавайки се от възможността да спечелят двайсет процента върху четиристотин и петдесет милиона, те губят около деветдесет милиона.

Калтани са принудени също да продадат своите петдесет и един процента от „Белият слон“. За тях те вземат четирийсет милиона срещу изплатените ми двайсет и един милиона. И печелят деветнайсет.

Този момент ужасно ме дразни. Но колкото и да изчислявах и преизчислявах, не можах нищичко да направя. Въпросните деветнайсет милиона бяха моята стръв, под която се криеше огромната кукичка.

А аз, Цимбали Франц от Сен Тропе? Защото сигурно е едно: за да не събудя подозренията на Калтани, аз трябваше на всяка цена да платя моя дял. И то да го платя като поп, без да си играя на подписи и подписчета. Първо, защото Калтани бяха напълно способни да проверят операциите ми, и второ, защото имах насреща си Яроу, за когото в никакъв случай не би могло да се каже, че е мой съучастник.