Пол Сюлицер - Fortune

Отлежало френско шампанско за мен и италиански специалитети в името на общия ни успех. Пируваме. Уейсман се появява някъде към три. Колкото до Лаватер, той се присъединява към нас половин час по-късно. Часът е четири и нещо, когато телефонът иззвънява.

Разположили сме се в хола на моя личен апартамент в дъното на противоатомния модул (частната игрална зала отваря вратите си всяка вечер в шест, освен ако някои играчи на едро не пожелаят да я използват и по друго време). Чанс тъкмо е започнал да декламира доклада си за състоянието на казиното и за очертаващите се фантастични перспективи. Преди това телефонът е звънял вече няколко пъти и нямаме никакво основание да смятаме, че новото обаждане е от по-голямо значение, отколкото предишните. Само че то е. То дори е от особено значение. Досещаме се за това по изражението на Чанс и едва доловимата промяна в тона му. Той пита невидимия си събеседник:

— И те знаят, че господата Цимбали, Калтани и Уейсман са тук? Пауза, после: — Добре. В такъв случай нека слязат.

Затваря телефона и пояснява сред гробно мълчание:

— Дошли са трима души, които се представят за пратеници на застрахователната компания Getchell & Harkin. Знаели със сигурност, че днес тук са се събрали всички собственици на „Белият слон“, и настояват да бъдат приети. Казват, че причините за идването им са изключително сериозни.

Тук трябва да уточня три неща:

— Ако очаквах — и с основание — подобна инициатива от страна на Getchell & Harkin Company, то нямах ни най-малка представа къде, кога и под каква форма ще бъде осъществена тя.

— Тримата мъже, които така брутално нарушават очарователното ни празненство, в никакъв случай не са мои хора. Става дума за автентични частни детективи, които нямат никакво основание да ми правят подаръци, а и няма да ми направят. За тях аз нося не по-малка отговорност от Калтани за чудовищната измама, която са разкрили.

— Хенри Чанс не знае нищо за онова, което ще последва. Въпреки че не е, за да използвам собствения му израз от първата ни среща във Вегас, „човек, когото лесно могат да измамят“. А и аз го помолих да изчака три месеца след откриването на казиното, преди да изпълни заплахата си да подаде оставка. Тъй че макар и да няма никаква представа за комедията, която ще се разиграе, бих се заклел, че в същия този момент разбира, че всичко това е моя работа. Достатъчно е да се видят очите му.

От тримата ни посетители се излъчва хладната увереност и неподправеното равнодушие на палачи, дошли да извършат поредната екзекуция. Само един от тях ще говори. Представя се: казва се Яроу и има четирийсетгодишен опит в разследването на пожари. Той е дребен, възпълен, с много тънки устни и миниатюрна уста, носи очила без рамки и прилича на един от преподавателите ми по математика, когото ненавиждах до дъното на душата си.

— Досега не съм имал толкова труден случай — заявява Яроу. — И същевременно толкова прозрачен.

Още с влизането си той настоя Чанс да напусне стаята. След което изреди имената на всички ни: Франц Цимбали, Джоузеф и Лари Калтани, Марк Лаватер, Ейбрахам Уейсман.

— Никога не сме се виждали, но познавам всеки от вас.

И продължава:

— Преди три месеца бях натоварен с разследването на пожара в „Белият слон“. Поех щафетата от редовите следователи на компанията, които заключиха, че пожарът е възникнал случайно. Тоест, които погрешно заключиха, че става въпрос за злополука. Но пожарът е бил предизвикан умишлено. И аз мога да го докажа.

Двамата му сътрудници се залавят за работа и набързо разполагат един прожекционен апарат и един подвижен екран (за трети път в историята на „Белият слон“ ще ми прожектират филм). Още в самото начало разбирам, че става дума за филма на репортерския екип на С.В.З. Кадрите са същите и са се появявали нееднократно на всички телевизионни екрани в Щатите…

— Така е, господа, милиони хора го видяха. Самият аз го гледах няколко пъти… преди да открия нещо анормално…

Смятах, че ще ми се наложи да играя комедия. Ала не се стига до там. Изведнъж усещам как по гърба ми пробягват ледени тръпки и по внезапно изписалото се на лицата на седящите до мен Калтани напрежение разбирам, че за самите тях това е най-неочакван удар под кръста. Тъй като човекът, когото Яроу изолира в кадъра с наблюдаващата горящия Слон тълпа от полицаи, пожарникари и любопитни, е именно пазачът, когото видях на екрана на контролния монитор в аварийния изход — същият, който постави дървените греди и след това махна едната от тях, усмихвайки ми се иронично. Яроу: