Пол Сюлицер - Fortune

— Не съм особено изненадан, господин Цимбали. Очаквах нещо подобно.

През следващите четири-пет минути той ме слуша, извил устни в странната си полуусмивка и без нито веднъж да ме прекъсне, докато му обяснявам какво знам за него и какво очаквам от него в замяна на мълчанието ми. И продължава да мълчи дори след като приключвам експозето си. Най-сетне поклаща глава.

— Не знам какво сте подготвили, господин Цимбали, но няма съмнение, че сте поели огромни рискове.

— Това си е моя работа.

За миг се поколебава, после пита:

— И искате също да видите сметката на Ерни Валхер?

— След като веднъж съм започнал, ще карам наред. Остават ви пет секунди, за да вземете решение.

Той прихва да се смее с поглед, обърнат донякъде и към потайните кътчета на собствената му душа, сякаш се присмива на самия себе си — в частност, и на глупостта човешка като цяло.

— Но аз вече съм го взел, господин Цимбали. А вие как мислите? Веднъж вече ви предупредих на 18 септември миналата година, когато бяхте у дома. Пак аз ви казах за Корбер. Подадох ви въжето, за да ме обесите, изчаквайки да видя дали ще проявите достатъчно ловкост, за да го хванете. Необходимо ли е да ви казвам повече? Не знам до каква степен ненавиждате Калтани, но в това отношение не можете да стъпите дори на малкия ми пръст. Разбира се, че приемам всички ваши условия. Колкото до Валхер, нищо по-просто — мога веднага да ви предоставя доказателствата, които ви липсват. Нямам представа как възнамерявате да се разправите с него, но както и да постъпите, знайте, че той напълно ще си го е заслужил — идеята да се елиминира Баумер беше негова.

И ето че изведнъж става необичайно словоохотлив и изпитвам усещането, че е готов да ми разкаже цялата история, от край до край. Но сега не му е нито моментът, нито мястото. Прекъсвам го. Най-лошото, което би могло да се случи четирийсет часа — та дори и по-малко! преди решителната ми среща с братята Калтани, е те да научат за срещата ми с Олифан. Самият той се съгласява с това и пита:

— Какво сте предвидили относно, да я наречем, моята изповед?

Още тази вечер той лично ще я запише на касети. Утре в четири някой от хората на Англичанина ще отиде да ги вземе и ще ги предаде на една рота машинописки, които ще направят препис на записа. В девет и половина Розен и Ванденберг ще бъдат в кабинета му и ще му предадат копия на касетите и на машинописните текстове.

— Ще прослушате касетите, ще изчетете текстовете и ще внесете допълненията и поправките, които моите съветници сметнат за необходими. Ще подпишете текстовете. Официален повод за посещението на Розен и Ванденберг — последно уточняване на документите, които аз и Калтани ще подпишем на следващия ден, 4 август…

Веднага щом Розен и Ванденберг — проверили най-щателно всичко и получили подписаните самопризнания — ми съобщят, че всичко е наред, той, Олифан, е свободен да напусне Съединените щати и да замине закъдето пожелае, например за Южна Африка при приятеля си Корбер. Като се надявам, че Калтани няма да успеят да го открият. Олифан кимва отново с усмивка. Вярно, че има нещо ирландско в очите му — някаква поетична и изпълнена с хумор лудост, граничеща с жестокост.

— И да не присъствам на срещата в четвъртък? Изключено. Първо, защото има голяма вероятност Джос и Лари да заподозрат нещо, установявайки отсъствието ми. Мамя ги повече от петнайсет години и говоря от личен опит, повярвайте ми. Освен това имам и още една причина да остана — искам да разбера какво сте им подготвили. Просто умирам от любопитство. Опитах се да си представя как бих могъл да ви помогна да се измъкнете от капана, в който самият аз допринесох да попаднете. Опитах се да се поставя на мястото на Лаватер, на Лупино, на Ванденберг или на Розен. Какво бих ви посъветвал да предприемете? Така и не стигнах до задоволителен отговор. При все това ми се струва, че вие сте намерили изход от положението. И сега искате да пропусна такова зрелище? Да се лиша от възможността да видя моите скъпи шуреи, тия долни негодници Джос и Лари най-сетне смазани? За нищо на света, господин Цимбали. Всъщност аз се моля за успеха ви.

Малко преди обяд на следващия ден, сряда, 3 август, Ванденберг и Розен пристигат в „Пиер“. Всичко е минало така, както бе предвидено. Предават ми записаната на касети, преписана на машина и подписана „изповед“ на Олифан. Междувременно са прибрали оригинала на сигурно място и носят само едно копие от нея. Нищо не липсва — за първи път имам пред себе си цялата действителна история на „Белият слон“: от първоначалното предложение за закупуването му за един милион долара, направено от Олифан на Баумер и категорично отхвърляно от последния до намесата на Валхер, през отвличането на Баумер (извършено от онзи от наемниците на Калтани, когото наричам Миши очички) и смъртта му (случайна, но безусловно предвидена за по-късен период) до закупуването на хотела от Калтани под прикритието на фиктивно дружество и препродажбата на същия този хотел на лицето Цимбали…