Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Длъжна е да прикрива всичко — кимна Стрикланд. — Затова ви е уверила, че работата на Мат няма нищо общо с убийството му — тоест, че не се е занимавал с нищо особено секретно.

— Какво друго да ми каже? — сви рамене Пулър. — Но фактът, че е бил началник на Двайсет и трети отдел, е напълно достатъчен, да го превърне в мишена. Под негов надзор са се изработвали всекидневните доклади до председателя на обединените началник-щабове. Ако някой попита Карсън защо е постъпила по този начин, тя лесно ще се оправдае с правилата за секретност. На практика използва длъжността на Рейнолдс в АВР, за да мълчи пред мен, въпреки вероятността именно тя да е станала причина за смъртта му. Може би се надява, че всичко ще бъде погребано заедно с него и тя ще се измъкне невредима. Обратният вариант е доста неприятен — със сигурност ще й се наложи да дава много обяснения, защото е прикрила нещо важно за сметка на евентуален скок в професионалната си кариера.

— Ако всичко това е истина, значи я чакат сериозни неприятности — отвърна почти злорадо Стрикланд.

— Моята задача е да разкрия убиеца, а не да провалям кариерата й — отбеляза Пулър. — Ако е прецакала нещо, вероятно ще си плати. Но моята цел е друга, разбирате ли?

Злорадството на Стрикланд се стопи.

— Какво мислите да правите?

— Да проведа втори разговор с една дама с генералски пагони. Благодаря ви за помощта, Барбара.

— Нали няма да й кажете, че аз… — пребледня още повече младата жена.

— Не, бъдете спокойна.

— Какво търсите тук, по дяволите?

Джули Карсън беше облечена с дънки и зелена армейска тениска без ръкави. Беше боса, със загорели ръце и добре оформени мускули. Пулър си помисли, че вероятно посещава фитнеса всеки ден, а в обедната почивка прави кратки кросове.

Тя го гледаше от долу нагоре. Внушителната му фигура в униформа изпълваше рамката на вратата. С дебелите подметки беше над метър и деветдесет и пет.

— Имам няколко допълнителни въпроса.

— Как разбрахте къде живея?

— Все пак съм военен следовател, а вие служите в армията. Все едно, че надничам в телефонния указател.

— Това не ми харесва.

— Приемам забележката. Няма ли да ме поканите?

— Вече разговарях с вас.

— Така е, но споменах, че имам допълнителни въпроси.

— Заета съм.

— А аз разследвам убийство. И то на ваш служител.

Една врата в дъното на коридора се отвори и на площадката излязоха двама младежи, които им хвърлиха любопитни погледи.

— Вътре ще е по-добре, госпожо генерал — отбеляза Пулър.

Тя погледна към младата двойка, отстъпи крачка назад и затвори след него. Тръгнаха по дълъг коридор към вътрешността на апартамента, който се намираше само на една спирка с метрото от Пентагона. Жилището беше отлично, с маслени картини по стените и елегантно обзавеждане.

— От тук ви е доста близо до службата — подхвърли Пулър.

— Да — лаконично отвърна тя.

Настаниха се в дневната. Карсън му посочи един фотьойл, а тя седна на двойно канапе срещу него.

На една стена бяха окачени нейни снимки в компанията на висши офицери и известни политици. Вероятно всеки от тях имаше принос за блестящата й кариера. Пулър не беше забравил, че подобни снимки красяха и служебния й кабинет.

— Хубаво място.

— На мен ми харесва.

— А пък аз все още живея като в колежа.

— Съжалявам, но май е крайно време да пораснете! — каза тя.

— Може би сте права.

— Нямам представа какви допълнителни въпроси са ви хрумнали.

— Базират се на нова информация.

— Каква нова информация? — сбърчи вежди Карсън.

— За полковник Рейнолдс — отвърна той, заковал поглед в лицето й.

— Слушам ви. Или може би трябва да налучквам?

Без да сваля очи от нея, Пулър разтвори бележника. Видя как очите й пробягаха по орденските му ленти. Изглеждаше впечатлена. Самият той не отдаваше голямо значение на разноцветните ленти и лъскавите парчета метал. Предпочиташе да помни акциите, заради които ги беше спечелил, но си даваше сметка, че когато отличията му впечатляват тези, които разпитва, те имат цената на злато.

— Постигнали сте доста, Пулър — неохотно призна Карсън.

— В момента искам да открия един убиец и нищо повече.

— Страхувам се, че с мен само си губите времето.

— Не мисля така.

— В такъв случай започвайте, по дяволите! Имам си достатъчно друга работа. Вече ви споменах, че утре сутрин ме очаква брифинг.

— Да ви призная, малко съм изненадан, че не сте на работното си място, за да го подготвите както трябва.