Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Това не ви влиза в работата! Търпението ми се изчерпва! Имайте предвид, че разполагам с отлични връзки в ОКР.

— Сигурно — кимна той и погледна към една от снимките на стената, от която го гледаше неговият най-висш началник. — Убеден съм, че са по-добри от моите.

— Тогава започвайте!

— Разкажете ми всичко, което е споделил с вас полковник Рейнолдс, преди да замине за Западна Вирджиния. Най-вече за притесненията му.

— Вече ви казах, че Рейнолдс не ми е споменавал нищо за Западна Вирджиния! — раздразнено отвърна тя.

— Не съм забравил. Записал съм го в бележника си. Просто ви давам възможност да коригирате някои неща, преди да е станало късно.

Размениха си свъсени погледи.

— Подмятанията ви никак не ми харесват.

— Аз пък не обичам да ме лъжат.

— Това вече е прекалено!

— Прекалено е да ми се подхвърля невярна информация, която затруднява усилията ми да открия убиеца на Рейнолдс.

— Кой ви е казал, че изобщо разполагам с някаква информация?

— Аз съм следовател. Работата ми е да разкривам разни неща.

— Ако някой разпространява невярна информация за мен, аз имам пълното право да знам кой е той.

— Ако е невярна — да, но не и ако е вярна.

Карсън скръсти ръце и се облегна назад.

Това не убягна от вниманието му. Допреди миг позата й беше агресивна — ръце на коленете, приведено напред тяло. Сякаш искаше час по-скоро да изяснят нещата и да се приключи с всичко. Но сега промяната беше видима.

Очевидно отгатнала мислите му, Карсън подхвърли:

— Аз съм участвала в преработването на Наръчника за техники на разпита, Пулър. Излишно е да си губите времето в опити да ме разгадаете.

— Може би имате предвид разширяване и обогатяване на тези техники, госпожо?

— Знаете не по-зле от мен, че армията се придържа към Женевската конвенция.

— Така е, госпожо.

Позата й видимо се промени и вече не го гледаше директно.

Пулър реши, че е време да усили натиска.

— Добър офицер ли беше Рейнолдс?

— Да. Вече ви го казах.

— А добрите офицери спазват служебната йерархия, нали така?

— Да.

— Добре. Но ако ви кажа, че Рейнолдс е споделил притесненията си с друг човек извън преките си началници, няма ли да си помислите, че преди това вече ги е споделил пред тях? Имам предвид вас. Той е безупречният подчинен, а вие сте прекият му началник с голямата звезда на пагона — както вече го изтъкнахте.

Тя кръстоса крака и брадичката й увисна леко.

— Не знам какво да ви кажа.

— Знаете, разбира се. Истината ще бъде достатъчна.

— За подобно изявление мога да ви издействам сериозно наказание.

— Но няма да го направите.

— Защо? Заради баща ви? Той отдавна няма нищо общо с армията, Пулър. Затова хич не се опитвайте да ме притискате с легендите, които все още се носят за него.

— Нямам такива намерения.

— Напротив, имате. Трябва да поработите още, за да постигнете онова, на което му казват „лице на покерджия“.

— Всъщност аз си мислех за звездата на пагона ви — небрежно отвърна той, сякаш не беше чул последните й думи.

Чертите й се изопнаха. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще го нападне. Но опитен следовател като Пулър нямаше как да не забележи първите признаци на страх.

— Защо? — подхвърли тя. — Може би, за да я свалите от там? Не си правете труда. Заслужила съм си я.

— Мисля си, че раменете ви са достатъчно широки да я носите, госпожо. И дори да прибавите още една към нея.

Тази тактика явно я изненада. Тя смени позата и се приведе напред, насочила поглед към бележника в ръцете му.

— Всичко казано тук ще влезе в доклада ми като част от официалната ни среща в Пентагона — подхвърли той, безпогрешно отгатнал мислите й.

— Да си призная, не очаквах, че обръщате такова внимание на нюансите, Пулър.

— Повечето хора не очакват — кимна той.

Тя сведе очи и пръстите й нервно се раздвижиха. Остана така известно време, после вдигна глава.

— Да изпием по едно кафе, става ли? Имам нужда от малко чист въздух.

— Аз черпя — надигна се той.

— Не — поклати глава тя. — Мисля, че това трябва да бъде моя грижа.

В тази част на Арлингтън имаше стотици заведения. Пулър и Карсън подминаха няколко от тях, пълни с шумни тийнейджъри, въоръжени с лаптопи и смартфони. Избраха едно кафене, което беше малко встрани и вероятно затова беше празно. Оказа се, че те са единствените клиенти. Утринната влага се беше вдигнала и въздухът беше чист и свеж. Избраха си маса до един от отворените прозорци.