Дэвид Балдаччи - Ден нула

Пулър отпи глътка горещо кафе, остави чашата и я погледна.

Преди да напуснат апартамента, Карсън облече бяла блуза с дълъг ръкав и обу маратонки „Найки“. Около очите й имаше бръчки, може би малко по-дълбоки от бръчките на цивилните й връстнички. Това често се случваше с жените на ръководни постове, особено ако носеха оръжие. Русата й коса контрастираше добре на слънчевия й загар. Беше много привлекателна жена в отлична физическа форма и от поведението й личеше, че добре го съзнава. Пулър знаеше, че е на четирийсет и две и наистина се беше борила упорито за своята генералска звезда. Не изпитваше никакво желание да съсипе кариерата й. Всеки имаше право на една професионална грешка, помисли си той. Може би това щеше да бъде нейната.

— Зелената униформа ви отива — отбеляза тя. — Някакъв специален повод?

— Наложи се да отскоча до Военноморския клуб.

Карсън кимна и отпи глътка кафе.

— Мат ми позвъни преди около четири седмици — внезапно заяви тя, сякаш изведнъж беше решила да приключат по възможно най-бързия начин. Очите й бяха заковани в плота на масата.

— И какво ви каза?

— Бил се натъкнал на нещо. Точно тази дума използва: натъкнал . Не беше планирано. Не съм му възлагала никакви специални задачи. Знаех само, че пътува до там всеки уикенд, за да бъде със съпругата и децата си. Обаждането му беше неочаквано за мен.

— Разбирам — кимна Пулър, отпи глътка от чашата си и я остави на масата.

— Срещнал човек, който се бил забъркал в нещо. Поправка: човек, който открил нещо.

— Кой е човекът, какво е открил?

— Не знам кой е.

— Как Рейнолдс се е срещнал с него?

— Мисля, че е станало случайно. Във всички случаи не е било планирано.

— А знаете ли какво е открил?

— Очевидно нещо голямо. Според Мат нещата били толкова сериозни, че изисквали намеса от наша страна.

— А вие защо не я осигурихте?

— Защото не разполагах с достатъчно информация — бързо отвърна тя. — Нямах желание да натискам спусъка на нещо, което можеше да гръмне в ръцете ми. Щеше да е странична мисия, извън моята юрисдикция. А и не мисля, че имаше нещо общо с армията. Не се чувствах в свои води, Пулър. Трябва да ме разберете. Нямах контрол върху информационния поток, нито възможност за проверка. Мат също. Той се беше доверил на хора, които не познаваше.

— Въпреки това бихте могли да се обърнете към полицията. Или да го посъветвате той да го направи.

— И какво щях да им кажа? От онова, което сподели Мат, разбрах, че не разполага с достатъчно сведения, а по-скоро се опира на инстинкта си.

— Той подозираше ли, че въпросният човек работи под прикритие?

— Под прикритие ли? — искрено се изненада тя. — Искате да кажете, че може да е бил полицай?

— Понякога и цивилните решават да работят под прикритие.

— Колко често? — скептично го изгледа тя.

— Веднъж е достатъчно.

— Добре, ясно. Но Мат не спомена за такова нещо.

— А вие какво му наредихте да направи? Да изчака, за да види какво ще излезе? Хрумна ли ви, че този случай може по някакъв начин да помогне на кариерата ви? Извън основната ви работа, разбира се.

— Въпросът ви е прекалено директен, но сте прав. После научих, че е мъртъв. Заедно с цялото си семейство, жена му, децата му… Всички. — Устните й се разкривиха, а ръката й затрепери толкова силно, че разля кафето.

Пулър взе чашата й и я остави на масата, избърса пръстите й със салфетката и хвана свободната й ръка.

— Не го изиграхте по най-добрия начин, госпожо — подхвърли той. — Понякога просто не се получава. Аз обаче съм абсолютно сигурен, че дори за миг не сте очаквали онова, което се случи с Рейнолдс.

Тя го стрелна с поглед, после бързо извърна глава и използва още една салфетка, за да избърше очите си. Пулър търпеливо изчака да се успокои и отново да се обърне към него.

— Моля за извинение, Пулър. Генералите нямат право да плачат.

— Виждал съм мнозина от тях да го правят над телата на войниците си.

— Имах предвид генералите от женски пол — вяло се усмихна тя.

— Ясно. Как реагирахте, когато научихте за убийствата?

— Честно казано, бях потресена. А когато се успокоих, се замислих върху евентуалните последици за мен. Не звучи много ласкаво, но това е истината.

— Преценихте, че само по себе си убийството на началника на Двайсет и трети отдел ще предизвика достатъчно интерес, така ли? Били сте наясно, че ще започнат скрити маневри от страна на хора, които са много по-високо от вас в йерархията. И може би сте стигнали до решението да подхвърлите това-онова, докато следствието се води от един-единствен агент на ОКР — като всяко нормално разследване на убийство? Преценили сте къде ще бъдат насочени залозите.