Дэвид Балдаччи - Ден нула

— А дали най-добрите и най-умните понякога не вършат и престъпления?

— Може би — озадачено отвърна тя.

— Тогава как ще ги хванем, ако в ОКР не работят също толкова добри и умни хора?

— Говоря сериозно, Пулър. Ако бяхте избрали Уест Пойнт, някой ден щяхте да седите в кабинет като този с голяма звезда на пагона и още няколко в бъдеще.

— Понякога звездите тежат твърде много, госпожо. А аз обичам да ми е леко.

— Може би не притежавате лидерски качества — присви устни тя. — Твърде много се шегувате.

— Възможно е — кимна Пулър. — Поисках тази среща не за да обсъждаме грешките в кариерата ми. А и не желая да отнемам от скъпоценното ви време. Сама казахте, че сте много заета. Какво друго можете да ми кажете за Рейнолдс?

— Беше много добър в работата си. Под негово командване Двайсет и трети отдел работеше като добре смазана машина. Брифингите му бяха изключително качествени, подплатени с прецизни и точни анализи. Готвеше се да излезе в пенсия и да премине в частния сектор — решение, което не беше от полза за страната ни. Но работата му в АВР не беше свързана с нищо, което би могло да предизвика убийството му в Западна Вирджиния. Това достатъчно ли е за вас?

— Участието му в подготовката на брифингите без съмнение означава достъп до строго секретна и потенциално ценна информация.

— При нас работят много хора с подобен достъп, но никога досега не сме имали проблеми.

— Финансови затруднения? Лични драми? Изобщо някакъв мотив, за да се продаде на врага?

— Това не е толкова лесно, Пулър. Хората ми са под постоянно наблюдение. Рейнолдс нямаше финансови затруднения, освен това беше патриот като всички нас. Имаше щастлив брак и две прекрасни деца. Беше църковен настоятел в продължение на години. Очакваше да се пенсионира от армията и да изгради нова кариера в частния сектор. В живота му нямаше тъмни петна.

Пулър се извърна към Болинг.

— Имал ли си повод да проверяваш полковник Рейнолдс?

— Направих справка днес, преди да те посрещна — отвърна агентът и поклати глава. — Абсолютно никакви причини да бъде шантажиран или преследван.

Пулър отново насочи вниманието си към Карсън.

— Значи вие знаехте, че заминава за Западна Вирджиния, така ли?

— Да, каза ми. Родителите на жена му бяха болни и той ходеше почти всеки уикенд. Нямах нищо против, защото това изобщо не се отразяваше на работата му.

— Споменавал ли е някога, че там се случва нещо необичайно?

— Никога не ми е говорил за Западна Вирджиния. Това си беше техен семеен проблем. Не съм го питала, защото не ми влизаше в работата.

— Но някой е убил него и семейството му именно там.

— Да, така е. А вашата работа е да го разкриете.

— Точно това се опитвам да направя.

— Добре, ясно. Но според мен трябва да търсите отговора в Западна Вирджиния, а не в Пентагона.

— Познавахте ли съпругата му?

Карсън погледна часовника си, а после и телефона.

— След малко трябва да влизам в заседание. Освен това трябва да се подготвя за утрешния брифинг, тъй като Джей две отсъства от страната.

— Ще се опитам да бъда максимално кратък — отвърна Пулър, продължавайки да я гледа очаквателно.

— Познавах Стейси Рейнолдс само чрез Мат. Срещали сме се няколко пъти. Не бяхме близки приятелки.

— А полковник Рейнолдс не ви е споменавал за нещо необичайно в Западна Вирджиния?

— Мисля, че вече отговорих на този въпрос.

Пулър седеше на мястото си, без да помръдва, и търпеливо я наблюдаваше.

— Не, не ми е споменавал нищо подобно — намръщено добави Карсън, а той старателно записа отговора й в бележника си.

— Когато ми възложиха този случай, изрично ме предупредиха, че е доста необичаен . Тогава си помислих, че е необичаен, защото е свързан с убийството на оперативен офицер от АВР с достъп до свръхсекретна информация.

— Слава богу, че такива убийства се случват изключително рядко. Това е причината случаят да бъде наречен необичаен .

— А според мен е друга — възрази Пулър. — Беше наречен така, заради умишлената липса на внимание към разследването. Ако Рейнолдс действително не се е занимавал с важни неща в АВР и ако вие действително сте убедена, че убийството му няма нищо общо със службата му в АВР, защо тогава ме предупредиха, че случаят е необичаен? По-скоро биха го окачествили като обикновено убийство.

— Питайте този, който ви е предупредил — отсече Карсън и отново погледна часовника си.

— Сещате ли се за нещо, което би помогнало на разследването ми?