Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Надявах се, че ще проявите по-голям интерес към случая — подхвърли Пулър, докато крачеха по един от безкрайните коридори. — Човек се чувства самотен, когато работи без подкрепата на колегите си.

— Това не влиза в правомощията ми, Пулър. Изпълнявам задачите, които са ми поставени.

Прекосиха радиален коридор 10 и навлязоха в пръстен А — част от сложната комуникационна система в огромната сграда на Пентагона. Не след дълго се озоваха в просторната рецепция на Джей 2, обитавана от секретарския екип. Самият кабинет на генерал-лейтенанта се намираше в дъното. Преди години Пулър беше посещавал този кабинет и знаеше, че стената в дъното е покрита с националното знаме и офицерския флаг — две бели звезди на червен фон — върху които под надписа „Аз обичам Стената си“ бяха окачени многобройни снимки на генерал-лейтенанта в компанията на прочути личности.

В момента той беше извън страната. Кабинетът на първия му заместник се намираше зад вратата вляво. Тук червеният флаг беше само с една звезда. Вдясно имаше малка заседателна зала, в която генерал-лейтенантът или заместникът му провеждаха съвещанията със своите подчинени. Всяка сутрин в 5:00 ч. един от тях се отбиваше там за преглед на ежедневния доклад, който по-късно отиваше на бюрото на председателя на обединените началник-щабове.

Пулър имаше разрешение да разговаря с първия заместник — бригаден генерал Джули Карсън, която се явяваше и пряк началник на Матю Рейнолдс.

— Кажи ми нещо за Карсън — подхвърли той, докато чакаха пред кабинета.

— Никога не съм я виждал — отвърна Болинг. — Ще трябва да се оправяш сам.

Няколко минути по-късно Пулър вече седеше срещу бюрото на генерал Карсън, а Болинг — на един от страничните столове. Джули Карсън беше висока, стегната и сдържана. С късо подстригана руса коса и тъмносиня униформа.

— Бихме могли да свършим работа и по телефона — започна тя. — Всъщност нямам кой знае какво да ви кажа.

— Предпочитам разговор очи в очи — отвърна Пулър.

— Май хората от АВР разполагат с повече свободно време от нас — сви рамене тя и погледна към Болинг. — Вие със сигурност сте очарован, че трябва да развеждате този човек.

— Изпълнявам каквото ми наредят, госпожо генерал — отвърна той.

— Става въпрос за убийство на действащ офицер, който е отговарял за Двайсет и трети отдел — рече Пулър. — Инцидентът е отбелязан в бюлетина, който отива при председателя на обединените началник-щабове след проверка от Джей две или вас. Веднага след като убитият е идентифициран като агент на АВР, към вас, Джей две и директора на АВР потича река от меморандуми. Интерес проявява дори министърът на отбраната.

— По-конкретно, ако обичате — наведе се напред Карсън.

— Извинете за откровеността, но аз съм учуден от незаинтересоваността ви — наведе се и Пулър.

— Не става дума за незаинтересованост — спокойно отвърна Карсън. — Просто не разполагам с информация, която може да бъде полезна за разследването.

— В такъв случай разрешете един опит да променя мнението ви. Какво можете да ми кажете за полковник Рейнолдс?

— Кариерите ни се развиваха успоредно. Допреди няколко години бяхме равни по чин, после аз някак неочаквано се озовах на бързата писта и стигнах до генералските пагони. Това беше някаква ирония на съдбата, защото Рейнолдс ги заслужаваше повече от мен. Но вместо кариера той избра да сложи край на службата си, докато аз исках тези пагони. Беше добър човек и отличен офицер.

— Кога го видяхте за последен път?

— В петъка, преди да го открият мъртъв. Беше дошъл рано, защото го чакаше пътуването до Западна Вирджиния. Имахме среща да обсъдим едно-две неща, върху които работеше. След това замина. Всъщност видяхме се в заседателната зала отсреща.

— Стори ли ви се неспокоен или загрижен за нещо?

— Не. Изглеждаше перфектно.

— Казахте, че сте служили заедно и по други места?

— Да. Например във Форт Бенинг.

— Познавам го много добре — кимна Пулър.

— Знам, защото хвърлих едно око на досието ви. Как е баща ви?

— Добре.

— Аз пък чух друго.

Пулър замълча и погледна към Болинг. Агентът очевидно нямаше представа за какво говорят.

Усетила, че Пулър няма желание да коментира баща си, Карсън побърза да смени темата.

— Как стана така, че човек с вашите бойни умения и лидерски качества е преминал на служба в ОКР? — попита тя.

— А защо не?

— Най-добрите и най-умните са предопределени за по-стойностни неща, Пулър. От тях стават отлични командири.