Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Светлината беше слаба. Обикновено тези неща се виждат навреме, защото блестят на слънцето. Затова талибаните и „Ал Кайда“ предпочитат задействащи устройства, които се заравят в земята.

— Не видях абсолютно нищо — каза тя, наведе се и го целуна по бузата. — Благодаря ти, че ми спаси живота, Пулър.

Той се обърна да я погледне. Стори му се, че вижда издайническа влага в дясното й око, но тя бързо извърна глава.

— Моля, моля.

Коул отдръпна ръката си и се изправи.

— По-добре да тръгваме. Ако искаш, остави колата си тук. Ще те закарам с пикапа. В момента изобщо не ми се качва в полицейска кола…

Той я изчака да направи няколко крачки. Тя спря и се обърна. Фигурата й под тънката рокля се очертаваше съвсем ясно на фона на залязващото слънце. Хубава гледка, помисли си Пулър.

— Идваш ли?

— Да — кимна той и се изправи.

Джийн Трент беше с бежов панталон, червена блуза без ръкави и червени сандали. Седеше на покритата западна веранда, която вероятно беше едно от най-слънчевите места в къщата, но слънцето отдавна бе залязло.

— Какво ще пиете? — попита тя с коктейлна чаша в ръка.

Пулър поиска бира, а Коул — лимонада.

— Вие двамата наистина изглеждате страхотно — отбеляза Джийн.

— Извинявай, че закъсняхме, но имахме работа — каза Коул.

— Няма проблем. Дадохте ми достатъчно време за още едно мартини. — Тя стрелна с поглед Пулър и подхвърли: — Би трябвало да го опитате и вие.

— Чухте ли се със съпруга си? — пренебрегна предложението той. — Стигнал ли е там, за където беше тръгнал?

— Рядко се обажда, когато е на път. Дори не знам кога ще се върне.

— А къде е Меган? — попита Коул.

— Плува в басейна.

— По това време?

— Работи върху тялото си. Непрекъснато й повтарям, че закръгленото коремче е част от растежа и ще се стопи с времето. Но другите момичета й се присмиват и тя се дразни.

— На нейно място и аз бих се дразнила — каза Коул.

— Роджър има едър кокал и е склонен към напълняване — добави Джийн. — Докато в нашия род никога не сме имали подобни проблеми. — Тя плъзна поглед по фигурата на Пулър, който бе седнал на ръба на малко канапе с тъмнозелена дамаска. — Във вашето семейство май сте високи…

— Вярно е — кимна той.

— Наследство по бащина или по майчина линия?

— По бащина.

— А майка ви?

Пулър не отговори. Погледът му обиколи стаята.

— И на вечеря ли ходите въоръжен? — попита Джийн, забелязала издутината на кръста му.

— Такъв е правилникът. Длъжен съм да го нося навсякъде.

— Меган ще вечеря ли с нас? — намеси се Коул.

— Съмнявам се. В момента е на фазата пълен глад.

— Това не е хубаво, Джийн. Ще си развали стомаха.

— Говоря й непрекъснато, водя я по лекари. Те й предписват разни хапчета, но аз не й позволявам да ги пие. Надяваме се, че всичко ще отмине с възрастта.

Коул я погледна притеснено, но замълча.

— Значи ще вечеряме само тримата, така ли? — попита накрая тя.

— Вероятно — каза Джийн.

— Да или не?

— В момента не мога да ти дам отговор.

— Страхотно! — намръщи се Коул. — Споменах ли ти, че в службата имам предостатъчно въпроси без отговор? Отивам да видя племенницата си!

— Не видях басейн на двора — обади се Пулър.

— Закрит е — поясни Джийн. — Не сме почитатели на слънцето.

— Освен това не обичате водата ви да почернява от въглищен прах — добави Коул.

— Това са пълни глупости и ти го знаеш! — сопна се сестра й.

— Така ли?

Появи се прислужницата с напитките. Коул взе лимонадата и подаде бирата на Пулър.

— Е, аз отивам — обяви тя. — А вие двамата спокойно можете да клюкарствате зад гърба ми.

Джийн я изчака да излезе, обърна се към Пулър и чукна чашата си в бутилката му.

— Малко е напрегната — каза тя.

— Дължи се на работата й — отвърна той. — А фактът, че е жена, я прави още по-напрегната, защото иска да я вземат насериозно.

— След като казвате…

— Вие двете сте много различни. Приличате си само по външност.

— Прав сте — кимна Джийн, замълча за момент и попита: — Всъщност защо закъсняхте? Все още не спите с нея, нали?

— Все още? — изненадано я погледна Пулър. — Тя съвсем не прилича на някоя, която спи с когото й падне.

— Нямах предвид това. И наистина не е такава. Но е привлекателна и свободна, а аз не виждам да носите брачна халка.

— Това не обяснява вашето „все още“.

— Може би не се изразих правилно. Истината е, че сестра ми е доста самотна и отчаяна.

Пулър се облегна назад и отпи глътка бира.